Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
У него възникна желание да нанесе на своя враг един последен, страшен удар, който би го възмездил за всичко, което тепърва ще търпи от него. И ето, вече на вратата, Фуке се върна бързо на предишното място и обръщайки се към краля, каза:
— Простете ми, ваше величество!
— За какво да ви прощавам, господине? — любезно попита кралят.
— Направих тежка грешка, без да искам.
— Грешка! Вие? Ах, господин Фуке, в какво сте сгрешили?
— Наруших приличието, ваше величество. Забравих да ви съобщя за едно много съществено обстоятелство.
— Какво?
Колбер трепна. Той помисли, че ще стане дума за доноса и че маската му е смъкната. Една дума на Фуке, едно доказателство, и младежкото благородство на Людовик XIV ще натежи над разположението, което изпитва кралят към него — Колбер. Обхвана го страх да не би смелият удар на врага да разруши хитрите му планове. Ходът беше толкова добър, че дори ловкият играч Арамис нямаше да пропусне да се възползва от него.
— Ваше величество — каза невъзмутимо Фуке, — след като бяхте толкова милостив да ми простите, аз с чисто сърце мога да си призная. Тази сутрин продадох една от своите длъжности.
— Една от длъжностите, които заемате! — възкликна кралят. — Коя?
Колбер побледня като мъртвец.
— Тази, ваше величество, която ми даваше право на дългопола мантия и суров облик — длъжността генерален прокурор.
Кралят извика неволно и погледна към Колбер. По челото на Колбер изби пот. Стори му се, че още малко и ще получи удар.
— На кого продадохте тази длъжност, господин Фуке? — заинтересува се кралят.
Колбер се облегна на камината.
— На един парламентарен съветник, ваше величество, нарича се господин Ванел.
— Ванел?
— Един от приятелите на интенданта на финансите господин Колбер — добави Фуке толкова небрежно и безразлично, толкова непринудено, че един художник, актьор или поет би трябвало завинаги да се откаже да възпроизведе поведението му с четка или с жест, или с перо.
Произнасяйки тези думи, след като смаза Колбер със своето превъзходство, суперинтендантът се поклони отново на краля и си излезе, отмъстен наполовина от учудването на властелина и наполовина от унижението на фаворита.
— Възможно ли е това? — каза на себе си Людовик, след като Фуке си тръгна. — Да продаде длъжността генерален прокурор?
— Да, ваше величество — отсече Колбер.
— Той е полудял! — каза кралят.
Този път Колбер нищо не отговори. Той прочете мисълта на своя господар и тази мисъл пък беше неговото отмъщение. Към неговата омраза се присъедини височайшата завист. Докато неговият план беше да докара суперинтенданта до разорение, сега над Фуке надвисна и опасността от неблагосклонност.
От днес — Колбер почувства това — неговата враждебност към Фуке нямаше да среща повече противодействие от страна на Людовик XIV и първият пропуск на Фуке, който би могъл да се използва като предлог, щеше да доведе след себе си безпощадно наказание. Фуке изтърва от ръцете си оръжието. Омразата и завистта току-що го вдигнаха.
Кралят покани Колбер на празненството. Той се поклони като уверен в себе си човек и прие кралската покана като израз на дължимо внимание.
Кралят започна да прави списък на гостите. Тъкмо бе стигнал до името на Сент-Енян, и лакеят доложи за пристигането на графа. При появата на кралския Меркурий Колбер се измъкна скромно.
Глава петдесет и седма
СЪПЕРНИЦИ В ЛЮБОВТА
Не бяха минали повече от два часа, откакто Людовик XIV се бе разделил със Сент-Енян. Но обхванат от огъня на любовта, той изпитваше необходимост непрекъснато да говори за Ла Валиер, когато не я виждаше. Единственият човек, с когото можеше да си позволи подобен разговор, беше Сент-Енян. И така той му стана насъщно необходим.
— Ах, вие ли сте, графе! — възкликна кралят, зарадван, че вижда Дьо Сент-Енян, а не Колбер, чието намръщено лице неизменно му разваляше настроението. — Ще участвате ли в нашето пътуване?
— Какво пътуване, ваше величество?
— Пътуването, което ще предприемем до Во, където суперинтендантът организира за нас празненство. Ах, Дьо Сент-Енян, ще видиш най-после празненство, в сравнение с което нашите развлечения във Фонтенбло ще ти се сторят като детска забава.
— Във Во! Суперинтендантът устройва за ваше величество празненство във Во? Това ли било?
— Това ли било! Ти си очарователен, като се правиш на равнодушен. Знаеш ли, че щом се извести за това празненство във Во, още на другия ден всички наши придворни ще започнат да си прегризват гърлата, само и само да получат покана за там. Повтарям ти, Сент-Енян, ти ще участваш в това пътуване.