Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— А мен питаш ли ме, когато разбрах, че сте се измъкнали от Сиенда. — Строгостта придаде нещастен вид на красивото му лице, но тонът му го компенсира. Донякъде. Все едно че кореше някое момиченце, че се е измъкнало от къщата, за да се катери по дърветата, когато е трябвало да си легне в креватчето. — Едва не се разболях от грижи. Какво става с вас, в името на Светлината? Имате ли изобщо представа какви рискове поемате? И на всичко отгоре да дойдете точно тук. На Елейн винаги й се е искало да яхне кон на галоп, ако може, но смятах, че ти поне си малко по-разумна. Този така наречен пророк… — Той млъкна и изгледа шиенарците. Юно беше снишил острието на меча си, стиснал дръжката с покритите си с белези ръце. Раган като че ли бе решил да огледа острието на оръжието си, без да обръща внимание на нищо друго.
— Чух слухове — продължи умислено Галад, — че бил шиенарец. Не е възможно да си загубила ума си дотолкова, че да се забъркаш с него. — Въпросът в последното беше твърде красноречив за нейния вкус.
— Никой от двамата не е пророкът, Галад — отвърна тя кисело. — Познавам ги от доста време и мога да те уверя в това. Юно, Раган, освен ако не сте решили да си изрежете ноктите на краката, защо не вземете да ги приберете тези мечове? Е? — Поколебаха се, преди да изпълнят подканата й, и Юно изръмжа под нос и я погледна ядно, но все пак го направиха. Мъжете обикновено реагираха на по-строг глас. Повечето. Е, понякога поне.
— Не съм си и помислял, че са, Нинив. — Тонът на Галад, по-кисел и от нейния, я накара да настръхне, но когато той продължи, зазвуча по-скоро загрижено, отколкото заповеднически. И разтревожено. Което естествено я накара да настръхне още повече. Той едва не я накара да се разтрепери и той сега имаше нахалството да се тревожи. — Не знам в какво сте попаднали тук двете с Елейн и не ме интересува, стига да мога да ви измъкна, преди да сте пострадали. Търговията по реката е доста рехава, но някакъв подходящ кораб сигурно ще се намери до няколко дни. Кажи ми поне къде мога да ви намеря и ще ви осигуря пътуването до Алтара. Оттам ще можете да отидете в Кемлин.
Въпреки волята си тя зяпна.
— Искаш да кажеш, че можеш да ни намериш кораб?
— Това е всичко, което мога да направя за вас сега. — Каза го с нотка на извинение и поклати глава, сякаш спореше със себе си. — За съжаление, не мога да ви придружа, за да ви осигуря безопасност. Службата ми е тук.
— Ние не бихме искали да те отклоняваме от службата — отвърна му тя почти без дъх. Ако държеше да я разбира погрешно, негова работа. Най-многото, на което се беше надявала, бе най-после да ги остави на мира.
Но той, изглежда, изпитваше необходимост да се оправдава.
— Едва ли е безопасно да ви оставя сами, но ще уредя някой кораб да ви откара, преди цялата граница да е избухнала. Което между другото ще стане, рано или късно — само една искра е нужна, а пророкът със сигурност ще я подпали, ако не го изпревари някой друг. Вие трябва да се постараете да стигнете до Кемлин, двете с Елейн. Единственото, за което те моля, е да ми обещаеш да отидете там. Кулата не е най-доброто място и за двете ви. Нито за… — Той стисна зъби, въпреки че спокойно можеше да добави и името на Егвийн.
Никак нямаше да навреди, ако и Галад им потърсеше кораб. Щом Масема можеше да забрави за намерението си да затваря кръчмите, спокойно можеше да забрави да накара някой да им намери кораб, с който да отплават надолу. Особено ако решеше, че е изгодно да се направи на разсеян, за да я задържи тук да подкрепи замислите му. Изобщо нямаше да навреди — стига да можеше да се довери на Галад. Ако не можеше, оставаше й само да се надява, че не е чак толкова добър с меча, колкото си мислеше. Стряскаща мисъл, но не толкова стряскаща в сравнение с това, което можеше да стане — щеше да стане, — ако се окажеше неблагонадежден.
— Аз съм си аз, Галад, и Елейн също — горчиво каза тя. — А и ти сега си това, което си. — Тя вдигна многозначително вежди към белия му плащ. — Такива като теб мразят Кулата и мразят жени, които могат да преливат. След като вече си един от тях, защо да не допусна, че до час няма да ме подгонят петдесетина като теб и да се опитат да забият стрела в гърба ми, ако не успеят да ме натикат в някоя клетка? Мен, както и Елейн, впрочем.
Галад извърна глава раздразнено. А може би обидено.