Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Къса жица преминаваше от машината до акумулатор зад нея. Дълги намотки, като усуканите пипала на октопод, се протягаха по каменния под до кожен дюшек, сложен под ярка светлина. Джон Голт бе вързан за дюшека. Беше гол; малките метални дискове на електродите, с които завършваха жиците, бяха закачени по ръцете, раменете, бедрата и глезените му. Устройство, подобно на стетоскоп, бе закачено за гърдите му и свързано с усилвателя.
— Разбери ме правилно — започна доктор Ферис, обръщайки се за пръв път към него. — Искаме да поемеш пълната власт над икономиката на страната. Искаме да станеш диктатор. Искаме да управляваш. Ясно ли е? Искаме да издаваш заповеди и да измислиш кои са правилните заповеди. И възнамеряваме да получим онова, което искаме. Речите, логиката, аргументите или пасивното подчинение няма да те спасят. Искаме идеи, иначе лошо. Няма да те пуснем оттук, докато не ни кажеш какви са точните мерки, които ще предприемеш, за да спасиш системата ни. Тогава ще те накараме да ги кажеш на страната по радиото.
Той вдигна ръка и му показа хронометър.
— Ще ти дам трийсет секунди да решиш дали искаш да започнеш да говориш веднага. Ако ли не, тогава ние ще започнем. Разбираш ли?
Голт гледаше право в тях, с безизразно лице, сякаш разбираше твърде много. Не отговори. Те слушаха звука от хронометъра в пълно мълчание, отброявайки секундите, и звука от задавеното, неравномерно дишане на Мауч, който беше сграбчил облегалките на стола си.
Ферис даде знак с ръка на механика до машината. Онзи я включи, червеният стъклен бутон светна и се чуха два звука: единият беше тихото бръмчене на електрогенератора, а другият — някакво особено пулсиране, равномерно като часовник, но със странно приглушен резонанс. Отне им миг да осъзнаят, че идва от усилвателя и че чуват туптенето на сърцето на Голт.
— Номер три — каза Ферис и вдигна пръст.
Механикът натисна бутон под един от циферблатите. Дълга тръпка премина през тялото на Голт, лявата му ръка се сгърчи в резки спазми от тока, който преминаваше между китката и рамото му. Главата му падна назад, със затворени очи и стиснати устни. Не издаде и звук. Когато механикът вдигна пръст от бутона, ръката на Голт спря да трепери. Той не мърдаше.
Тримата мъже се огледаха така, сякаш за миг бяха изгубили пътя си в тъмното. Очите на Ферис бяха празни, тези на Мауч — ужасени, а на Тагарт — разочаровани. Тежкото пулсиране продължаваше да звучи в тишината.
— Номер две — продължи Ферис.
Десният крак на Голт започна да се гърчи този път, докато токът преминаваше между бедрото и глезена. Ръцете му бяха вкопчени в ръбовете на дюшека. Главата му се люшна веднъж, после застина. Пулсът леко отслабна. Мауч се беше отдръпнал, притиснат в облегалката на креслото. Тагарт седеше на ръба на своето, наведен напред.
— Номер едно, постепенно — нареди Ферис.
Торсът на Голт се изви нагоре и падна обратно в поредица от дълги тръпки; цялото напрежение падаше върху вързаните му китки, докато токът течеше от едната китка към другата, през дробовете му. Механикът бавно завърташе ръкохватката, увеличавайки волтажа на тока; стрелката на циферблата се движеше към червения отрязък, който отбелязваше опасната зона. Дишането на Голт се чуваше като накъсани хрипове, излезли от сгърчени дробове.
— Стига ли ти? — излая Ферис, когато токът спря. Голт не отговори. Устните му се разтвориха леко, търсеха въздух. Пулсът от стетоскопа препускаше диво. Но дъхът му се успокояваше в равномерен ритъм, с контролирано усилие да се отпусне.
— Много си мек с него! — изкрещя Тагарт, вторачен в голото тяло на дюшека.
Голт отвори очи и ги погледна за момент. Не можеха да разберат нищо, освен това, че погледът му беше строг и напълно съзнателен. След това той отново отпусна глава и остана неподвижен, сякаш беше забравил за тях. Голото му тяло беше странно не на място в килията. Те го знаеха, въпреки че никой от тях нямаше да го допусне до съзнанието си. Издължените линии на тялото му, от глезените до изваяните бедра, от сгъвката на ханша, до изправените рамене, изглеждаха като на гръцка статуя и носеха същото значение, само че стилизирано в по-лека и удължена форма и по-елегантна сила, която изразяваше и по-неспокойна енергия — тяло не на колесничар, а на строител на самолети. И също като значението на древногръцката статуя — статуята на човека като бог — беше в несъответствие с духа в музейните зали на нашия век; неговото тяло също така беше в несъответствие с килията, предназначена за предисторически дейности. Сблъсъкът беше още по-силен, защото беше свързан с електрически кабели, неръждаема стомана и прецизни инструменти, с лостовете на контролно табло. Може би — и това беше мисълта, на която най-яростно се съпротивляваха наблюдателите и бяха заровили най-дълбоко, на дъното на съзнанието си, мисълта, която познаваха само като неясна омраза и неясен страх, — може би отсъствието на такива статуи от съвременния свят беше трансформирало генератора в октопод и беше докарало тяло като неговото в пипалата му.