Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Със скърцане и блъскане гредата застана на мястото си и всички задъхани отпуснаха ръце.
— Богове милостиви — изпъшка Мейгуин, — изкривих си гърба!
— Не е справедливо — отбеляза Сифга и огледа нацупено кървящите драскотини по дланите си. — Това е мъжка работа!
Металическото блъскане престана и за момент сякаш самата тишина пропя. Дъщерята на Лут въздъхна и вдиша дълбоко ледения въздух.
— Не, Сифга — отвърна тя, — това, което мъжете вършат сега, е мъжка работа, а всичко останало е женска работа — освен ако не искаш да държиш меч и копие.
— Сифга? — разсмя се едно от момичетата. — Че тя не може да убие и паяк.
— Винаги викам Тюйлет за това — отвърна Сифга, горда с чувствителността си — и той винаги идва.
Мейгуин се намръщи.
— По-добре да свикваме сами да се оправяме с паяците. Скоро няма да останат много мъже наоколо, а тези, които останат, ще имат доста друга работа.
— За теб е различно, принцесо — отвърна Сифга. — Ти си голяма и силна.
Мейгуин я изгледа остро, но не каза нищо.
— Не очаквате битките да продължат цяло лято, нали? — запита друго момиче, сякаш ставаше дума за някаква дребна неприятност.
Мейгуин ги огледа всичките, влажните им от потта лица и блуждаещите им погледи, в които вече проблясваше желанието да подхванат по-приятна тема. За момент й се прииска да изкрещи, да ги сплаши и да ги накара да проумеят, че не става дума за някакъв турнир, за някакво развлечение, а за фатално сериозни неща.
„Защо да завирам лицата им в калта точно сега? — помисли си тя. — Много скоро на всички ще ни стане достатъчно непоносимо“.
— Не знам дали ще продължи толкова дълго, Гуилан — поклати глава тя. — Надявам се да не е така. Наистина се надявам.
Щом се запъти от яхъра към голямата зала, двамата мъже подновиха блъскането по огромния бронзов котел, обърнат наопаки в рамка от дъбови пръти пред централната порта на Тайг. Докато притичваше покрай тях, грохотът от свирепите удари на обкованите с метал сопи бе толкова силен, че тя запуши уши. Отново се запита как въобще успяват да мислят баща й и съветниците му, камо ли да правят някакви стратегически планове при това ужасяващо бумтене досами залата. Но пък ако не беше Котелът на Рин, щяха да минат дни, за да бъдат предупредени едно по едно отдалечените градчета, особено онези, които се гушеха по склоновете на Грианспог. Така селищата и замъците, намиращи се достатъчно близо, за да чуят бумтенето на котела, щяха да изпратят ездачи до по-отдалечените. Повелителите на Тайг бяха използвали котела във времена на опасност дълго преди Херн Ловеца и Ойндут Могъщото копие да превърнат земите си във велико кралство. Децата, които никога не бяха чували звука му, моментално го разпознаваха, толкова много приказки се разправяха за Котела на Рин.
Капаците на високите прозорци на Тайг бяха затворени срещу мразовития вятър и мъглите. Мейгуин завари баща си и съветниците му в сериозна дискусия пред камината.
— Дъщеря ми — обяви Лут, като се надигна, и положи видимо усилие, за да й се усмихне.
— С няколко жени затворихме последните говеда — докладва Мейгуин. — Не мисля, че е редно да ги тъпчем толкова натясно.
Лут махна пренебрежително с ръка.
— По-добре да загубим малко от тях сега, отколкото да ни се наложи да ги събираме, ако бъдем принудени да се оттеглим бързо към хълмовете.
Вратата в дъното на залата се отвори и караулът хлопна мечове върху щитовете, сякаш пригласяше на пронизителния тътен на Котела.
— Наистина съм ти благодарен, Мейгуин — добави кралят и се обърна към новопристигналия, — Еолаир! — викна той, докато графът крачеше към тях в изпоцапаните си от пътя дрехи. — Толкова скоро се връщаш от лечителите! Как са хората ти?
Графът на Над Мулах се приближи и коленичи, но веднага се изправи заради нетърпеливия жест на Лут.
— Петима са в добро състояние; двамата ранени не изглеждат добре. За останалите четирима ще извикам Скали да даде лично обяснение.
Най-накрая видя дъщерята на Лут и й се усмихна широко, но умореният и угрижен израз върху лицето му остана непроменен.
— Милейди Мейгуин — каза той, поклони се и целуна дългите й пръсти, които, притеснено забеляза тя, бяха мръсни.
— Чух, че си се върнал, графе — каза тя. — Само бих искала обстоятелствата да са по-благоприятни.