![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Водачите на говедата трябваше да излязат от затвора, когато ги изпроводят, а след това да яздят като обезумели към земите на Макензи. Рандал нямаше значение - какво би могъл да стори сам при тези обстоятелства? Но ако звуците привлечаха вниманието на войниците от гарнизона по-рано от очакваното? Щом Дугал не искаше да измъкне племенника си от затвора Уентуърт, само можех да си представя каква врява ще вдигне, ако хванат неколцина от хората му, докато се опитват да влязат там. Не исках и за това да съм отговорна, макар че Рупърт беше повече от готов да поеме риска. Захапах палеца си и се опитах да се успокоя, мислейки си за тоновете гранит, които щяха да заглушават всеки звук от тъмниците.
Най-много ме тревожеше, разбира се, опасението, че всичко може да сработи и пак да е твърде късно. Дори екзекуцията да беше утре, Рандал можеше да прекали. Знаех прекрасно, от разкази на завърнали се военнопленници, че е много лесно един затворник да умре „по случайност“ и да се отърват от тялото му удобно, преди да започнат неудобните въпроси. Дори да се случеше така и да разкриеха Рандал, нямаше да ми е голяма утеха - нито пък на Джейми.
Решително възпирах въображението си от това да си представя за какво биха могли да служат многобройните битови инструменти на масата в онази стая. Но не можех да изтрия от съзнанието си парченцето кост, стърчащо от средния пръст на Джейми, докато го притискаше в масата. Разтърках собствените си кокалчетата в седлото, за да изтрия този образ. Усетих леко парене и свалих ръкавицата, за да разгледам следите от зъбите на вълка. Не бяха зле, само няколко драскотини и малка дупчица, където върхът на един зъб бе пробил кожата на ръкавицата. Разсеяно облизах раната. Нямаше смисъл да си повтарям, че съм сторила всичко възможно. Бях сторила единственото възможно нещо, но така чакането не се търпеше по-лесно.
Накрая откъм затвора се дочуха слаби, объркани викове. Един от хората на Макранох сложи ръка на сбруята на коня ми и посочи към укритието на дърветата. Там снежната покривка беше много по-тънка и повеите бяха много по-слаби, спирани от преплетените клони - само тук-там някой тънък щрих сняг изпъкваше на обсипаната с камънак земя. Макар и снегът да не беше толкова дебел тук, все още се виждаше толкова трудно, че дънерите на дърветата пред мен ми се изпречваха без никакво предупреждение, докато кръстосвах напред-назад по малката полянка с коня си.
Приглушени от валежа, копитата на конете почти ни бяха застигнали, преди да ги чуем. Двамината мъже на Макранох извадиха пистолетите си и рязко спряха конете си, след което зачакаха, но аз вече бях чула и приглушеното мучене на добитъка, така че пришпорих собственото си животно вън от горичката.
Сър Маркъс Макранох, отличаващ се с великолепния си шарен кон и наметалото от меча кожа, водеше нагоре по хълма, а снегът хвърчеше изпод копитата на конете. Следваха го неколцина, всички в добро настроение, ако се съдеше по звуците. Още от хората му яздеха по-назад, карайки пред себе си мучащото стадо към основата на хълма и заслужена почивка в оборите на Макранох.
Макранох спря до мен, смеейки се от все сърце.
- Трябва да ви благодаря, госпожо Фрейзър - провикна се през падащия сняг, - за тъй интересната вечер.
По-раншната му подозрителност се беше стопила и се отнасяше към мен с нескрита жизнерадостност. С покритите си със сняг вежди и мустаци приличаше на полудял Дядо Коледа. Хвана сбруята ми и поведе коня обратно, на по-спокойно под дърветата. Махна на двамата ми пазачи да слязат по хълма, за да помогнат с добитъка, след което слезе от коня си и ме свали от моя, като още се подсмихваше.
- Трябваше да видите! - рече и се хвана за лактите в екстаз. - Когато му се натресохме насред вечерята, сър Флетчър стана червен като домат, че и после му се развикахме как крие открадната собственост в затвора. Слязохме долу и чу как реват говетата, помислих, че ще си оцапа панталоните. Той...
Нетърпеливо го дръпнах за ръкава.
- Оставете панталоните на сър Флетчър. Намерихте ли съпруга ми?
Макранох се поотрезви и обърса очи с ръкав.
- О, да. Открихме го.
- Добре ли е? - Говорех спокойно, макар да ми се крещеше.
Макранох кимна към дърветата зад мен. Един ездач внимателно си проправяше път през клоните, а пред него на седлото бе преметнато едро отпуснато тяло. Спуснах се напред, а Макранох ме последва, обяснявайки:
- Не е мъртъв, или поне не беше, когато го открихме. Но много е измъчен, горкият.