Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Нито една от тези тънки подробности не се изплъзна от проницателния поглед на Фуке. Под надвисналите вежди на своя враг, въпреки непрекъснатото мигане на клепачите му, той четеше по очите на Колбер, проникваше в дълбините на сърцето му и виждаше всичко, което таеше в себе си то, виждаше и ненавистта, и тържеството.
Но като проникваше със своя поглед навсякъде, Фуке искаше да остане непроницаем за другите. На лицето му бе изписано пълно безгрижие. С очарователна, мила усмивка, както единствено той умееше да се усмихва, и придавайки на своя поклон благородна и изящна непринуденост, каза:
— От веселия ви вид, ваше величество, правя извода, че разходката е била много приятна.
— Очарователна, господин суперинтендант, очарователна. Напразно отхвърлихте предложението ми и не дойдохте с нас.
— Господарю, аз работех.
— Ах, природа, село, господин Фуке! — възкликна кралят. — О, Боже, колко хубаво би било да си живееш постоянно на село, на чист въздух, сред зеленина!
— Надявам се, че ваше величество още не се е уморил от трона? — попита Фуке.
— Не, не съм се уморил, но троновете от зеленина са толкова красиви!
— Като казва такива думи, ваше величество наистина изпреварва моите упования. Трябва да ви предам една молба, ваше величество.
— От кого, господин суперинтендант?
— От нимфите, които обитават Во.
— Ах!
— Кралят ме удостои с височайше обещание — каза Фуке.
— Да, да! Помня.
— Празненството във Во, знаменитото празненство във Во, нали ваше величество? — опита да се вмъкне в разговора Колбер, като се стремеше да покаже с тази намеса, че се ползва с разположението на краля.
Фуке, пълен с презрение, не удостои Колбер с отговор. Той се държеше така, сякаш другият не съществуваше, все едно че не беше казал нищо.
— Ваше величество, вие знаете, че аз избрах имението си във Во, за да приема най-любезния от господарите и най-могъщия от кралете.
— Господине — каза, усмихвайки се Людовик, — аз съм обещал, а кралската дума не се нуждае от потвърждение.
— А аз, ваше величество, дойдох, за да ви кажа, че съм изцяло на вашите услуги.
— Обещавате ли ни много чудеса, господин суперинтендант? Людовик погледна Колбер.
— Чудеса? О, не, ваше величество, не се наемам да ви поразявам с чудеса. Но се надявам, че мога да обещая малко веселие и може би малко отдих за краля.
— Не, господин Фуке, настоявам на думата „чудо“. Вие сте вълшебник и ние знаем вашето могъщество. Знаем, че вие ще намерите злато дори когато то се свърши в целия свят. Не напразно народът казва, че вие го правите.
Фуке почувства удари от две страни. Стрелата идваше не само от лъка на краля, но и на Колбер. Фуке се разсмя.
— О, народът отлично знае от кого аз взимам това злато. Той го знае може би прекалено добре. И освен това — добави гордо — мога да уверя ваше величество, че златото за празника във Во няма да струва на народа нито кръв, нито сълзи. То ще струва пот, но тая пот ще бъде заплатена.
Людовик се смути. Той искаше да погледне към Колбер.
Колбер искаше да отговори, но орловият, благороден и почти кралски поглед, хвърлен към него от Фуке, спря думите на устата на интенданта.
В това време кралят се отърси от смущението си и като се обърна към Фуке, каза:
— Значи вие ни каните?
— Да, господарю.
— За кога?
— Когато сметнете за удобно, ваше величество.
— Говорите като вълшебник, който, стига да поиска, и всичко ще бъде свършено. Аз не бих се решил на подобен отговор, господин Фуке.
— Когато ваше величество пожелае, всичко може да бъде достъпно за него.
Колбер се опита да погледне суперинтенданта в лицето, за да разбере дали не означават тези думи завой към по-малко неприязнени чувства, но Фуке дори не погледна своя враг. Колбер за него не съществуваше.
— В такъв случай искате ли след седмица? — предложи кралят.
— Добре, след седмица.
— Или не. Днес е вторник. Нека отложим за следващата неделя, искате ли?
— Отсрочката, която благосклонно ми предоставя ваше величество, много благоприятно ще се отрази на работите, които ще предприемат моите архитекти, за да угодят на ваше величество и вашите приятели.
— Кого имате предвид, господин Фуке, като говорите за моите приятели?
— Кралят е господар навсякъде, където е той. Кралят прави списъка и дава своите заповеди. Който е удостоен от неговата покана, ще бъде мой уважаван гост.
— Благодаря ви — каза кралят, трогнат от благородното чувство, изразено по благороден начин.
Като поговори още малко за различни неща и се прости с Людовик, Фуке се поклони. Той чувстваше, че Колбер ще остане при краля, че те ще говорят за него и че нито единият, нито другият ще го пощади.