Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Звездите бяха избухнали горе в нощното небе и температурите бързо спадаха. Рени потрепери. Надяваше се приятелят й да запали по-бързо огъня, дори и това да означава, че няма да го направи съвсем точно.
Щом !Ксабу прехвърли тлеещата трева върху купчиката съчки, тя се облегна назад и се загледа в небето. Беше толкова обширно! По-огромно и по-дълбоко, отколкото някога го беше виждала над Дърбан. И звездите изглеждаха толкова близо — почти й се струваше, че ако протегне ръка, ще ги докосне.
Огънят беше учудващо малък, но тя усещаше топлината му. Както и да е, !Ксабу не й даде особено голяма възможност да се постопли. Той извади от кесията си два наниза, които изглеждаха като направени от изсушени пашкули, и ги върза около двата си глезена. Когато ги разтресе, те издадоха тих, жужащ и тракащ звук.
— Ела — !Ксабу стана и й кимна. — Сега ще танцуваме.
— Ще танцуваме ли?
— Виждаш ли луната? — посочи той. Тя плуваше сред мрака като перла в локва от петрол. — И пръстена около нея? Това е знак, че духовете танцуват около нея, защото за тях тя е огън — огън също като този — протегна се и я хвана за ръката. Въпреки че част от нея не можеше да забрави, че се намират в два отделни резервоара на метри разстояние, тя чувстваше и познатото му присъствие. Както и да го определяше физиката, той държеше ръката й и я водеше в някакъв странен, подскачащ танц.
— Не знам нищо за…
— Това е лекуващ танц. Много е важен. Път ни чака, а вече изпитахме достатъчно болка. Просто прави същото, което правя и аз.
Тя се постара максимално да го следва. Отначало й се видя трудно, но после, когато спря да мисли за това, започна да усеща ритъма. След малко вече не чувстваше нищо друго освен ритъма — поклащане, стъпка, поклащане, поклащане, стъпка, главата назад, ръцете нагоре — и винаги долавяше и тихия шепот на нанизите на !Ксабу и мекото шляпане на краката им в пясъка.
Танцуваха под луната с пръстена, пред черните хълмове, които се издигаха над тях и закриваха звездите. Рени бе забравила за всичко друго — сега съществуваше само този танц…
Дръпна маската от лицето още преди да е излязла напълно от гела и за миг се задави. Баща й я беше прихванал под мишниците и я измъкваше от резервоара.
— Не! — извика тя, борейки се да си поеме въздух. — Още не, трябва да изстържа това от себе си и да го върна обратно в резервоара — трудно ще намерим ново, така че няма смисъл да го ръсим по пода.
— Много време остана там — ядосано й се тросна баща й. — Помислихме си, че и двамата сте изпаднали в клинична смърт или кой знае какво. Онзи каза да не те вадя, каза, че приятелят ти бил рекъл, че всичко е наред.
— Съжалявам, татко — тя погледна към !Ксабу, който беше приседнал на ръба на собствения си резервоар и стържеше гел. Рени му се усмихна. — Беше невероятно. Трябва да видите какво е направил !Ксабу. Колко време бяхме вътре?
— Почти два часа — неодобрително отговори Джеремая.
— Два часа! Боже мили! — Рени беше шокирана. „Сигурно сме танцували поне час.“ — Толкова съжалявам! Сигурно сте се притеснили до смърт.
Джеремая се намуси.
— Виждахме, че дишането ви, сърдечният ритъм и не знам си какво още са нормални. Но чакахме да се върнете при нас, защото оная французойка искаше да говори с вас. Каза, че било важно.
— Какво? Какво искаше Мартин? Трябваше да ни извадите.
— Знаем ли какво ще очакваш от нас? — скастри я баща й. — Цялата тая смахната работа — откъде да знаем кога ще почнеш да ни крещиш? И какво трябва да правим?
— Добре де, добре. Казах ти, съжалявам. И какво каза тя?
— Каза да й се обадите, щом излезете.
Рени уви с военна хавлия все още лепнещото си тяло, после набра номера на Мартин. Тайнствената жена се обади само след секунди.
— Толкова се радвам, че се обади. Експериментът успешен ли беше?
— Мина страхотно, но мога да ти разкажа за това и по-късно. Казаха ми, че си имала спешно съобщение за мене.
— Да, от мосю Сингх. Каза да ви предам, че според него е намерил начин да прецака охраната на Адърланд. Но каза и че степените на използване са се повишили драматично през последните няколко дена — мрежата била много натоварена, което може и да означава, че ще става нещо важно. Може би това е значението на пясъчния часовник и календара. Във всеки случай десетте дни почти са изтекли. Не смеем да чакаме друга възможност.
Пулсът на Рени се ускори.
— Което означава?
— Което означава, че Сингх влиза утре. За онова, което не можем да планираме, ще трябва да се довери на късмета си, така каза. И ако ще идвате с нас, ще трябва да дойдете сега — друг шанс може и да няма.