Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Определено беше ядосана. Галад, представете си! Не трябваше изобщо да напуска менажерията! Глупава прищявка, която можеше да провали всичко. Тук не можеше да прелее повече, отколкото срещу Могедиен. Самата възможност Могедиен или някои Черни сестри да се окажат в Самара правеше сигурността й зависима от двама мъже. Това само по себе си беше достатъчно, за да затегне здраво яда й. Можеше дупка да издъвче в каменната стена зад себе си. Чак сега разбра защо Айез Седай си имат Стражници — поне всички без Червените. С ума си го разбра. Но сърцето й я караше да заръмжи от яд.
По всякаква логика Галад трябваше просто да ги подмине — трябваше — но не, погледът му почти моментално се спря на пряката. На тях. Не благоволи дори да покаже задоволство или изненада.
Юно и Раган пристъпиха едновременно, когато Галад свърна в уличката. Едноокият измъкна меча си за едно мигване на окото, а Раган не се забави много повече, въпреки че се спря да я избута по-навътре в задънения проход. Двамата застанаха един зад друг — ако Галад успееше да мине през Юно, оставаше да надвие и Раган.
Нинив стисна зъби. Можеше лесно да направи всички тези мечове ненужни, безполезни; можеше да усети Верния извор като невидима светлина зад рамото си. Можеше. Не не смееше да посегне.
Галад спря, отметнал плаща си назад, с една ръка, опряна небрежно на дръжката на меча, жива картинка на натегната като стоманена пружина елегантност. Ако се изключеше лъскавата му ризница, човек можеше да си помисли, че е на бал.
— Не искам да убивам никого от двама ви, шиенарци — обърна се той спокойно към Юно. Нинив беше чувала Елейн и Гавин да говорят за уменията на Галад с меча, но за първи път си даде сметка, че той наистина може да е толкова добър, колкото твърдяха те. Най-малкото той самият се смяташе за такъв. Двама загрубели от битки мъже с оголени мечове, а той ги гледаше както някой вълкодав гледа кученца, които му досаждат, без да търси бой, но абсолютно убеден, че ще се справи и с двамата. Без да отмества съвсем погледа си от двамата мъже, той се обърна към нея; — Някой друг щеше да се скрие в дюкян или гостилница, но ти никога не правиш това, което се очаква. Няма ли да ми позволиш да поговоря с теб? Не е нужно да ме караш да убивам тези мъже.
Никой от минувачите не се спираше, но въпреки тримата мъже, пречещи на гледката й, тя успя да види няколко глави, които се извърнаха да погледнат какво толкова е привлякло Белия плащ. И несъмнено виждаха извадените мечове. Слухът щеше да се разнесе по-бързо и от лястовица.
— Пуснете го — разпореди се тя. След като Юно и Раган не помръднаха, тя повтори думите си малко по-твърдо. Този път те се дръпнаха встрани, бавно и колкото позволяваше ширината на прохода, без да кажат и дума, но все пак се чу тихо ръмжене. Галад пристъпи плавно към нея, сякаш забравил за шиенарците. Тя подозираше, че да се повярва на това би било грешка; двамата мъже с перчемите явно не го вярваха.
Освен някой от Отстъпниците, Нинив не можеше да си представи друг човек, срещата с когото в този момент да желае по-малко, но с това лице пред нея й се наложи да внимава с дишането и с биенето на сърцето си. Дори й стана смешно — не можеше ли да бъде малко по-грозен? Или поне по-невзрачен.
— Ти знаеше, че аз знаех, че ме преследваш. — Обвинителните нотки прокънтяха ясно в гласа й, макар да не беше сигурна в какво точно го обвинява. За това, че не прави каквото тя очаква и каквото на нея й се иска.
— Разбрах го веднага щом те зърнах, Нинив. Много добре помня, че обикновено виждаш повече, отколкото показваш.
Не можеше да му позволи да я отвлича с комплименти. Виж докъде я бяха докарали те с Валан Лука.
— Какво правиш в Геалдан? Мислех, че си тръгнал за Алтара.
За миг той я изгледа с тъмните си красиви очи, а после изведнъж се разсмя.
— В целия свят, Нинив, само ти можеш да ми зададеш въпрос, който аз би трябвало да задам на теб. Е, добре. Ще ти отговоря. Въпреки че трябваше да е обратното. Наистина ми беше заповядано да тръгна за Салидар, в Алтара, но всички тези заповеди се отмениха, след като този тип, пророкът… Какво има? Добре ли си?
Нинив се насили да си придаде спокойно изражение.
— Нищо ми няма — отвърна тя раздразнено. — Съвсем съм си наред, благодаря. — Салидар! Разбира се! Това име беше като някоя от палниклечиците на Алудра, загаснало в паметта й. Всичкото това ровене в ума й, а Галад ей така, съвсем небрежно й подаде нещо, което сама не беше успяла да изрови. Сега оставаше само Масема бързо да намери някой кораб. Стига да можеше да е сигурна, че Галад няма да ги предаде. Без да позволи на Юно и Раган да го убият, разбира се. Каквото и да твърдеше Елейн, Нинив не можеше да повярва, че много ще се зарадва, ако разбере, че брат й е съсечен. Малко вероятно беше той да й повярва, че Елейн не е с нея. — Просто не мога да се отърся от шока, че те виждам.