Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Благодаря ти, Клара - кимна Игнациус. - Надявам се, че и останалите го чуха. Не държа да се съгласите тутакси, но разчитам да го обмислите... Впрочем, защо вашата гилдия няма свой предводител? - неочаквано запита архимагът и красноречиво се втренчи в Клара.

- Последният глава на Гилдията беше Роб Кламон, магът-легенда... - промърмори Мелвил. - Кой може да се сравни с него...

- Но той отдавна е загинал - каза Игнациус.

- Загина в неравен бой, прикривайки отстъплението на петима обещаващи чираци - настръхна Егмонт.

- Не търси в думите ми скрита обида - меко произнесе архимагът. - Просто бих желал да видя, че сред вас има един авторитет, комуто ще се подчините и няма да станете източник на неприятности и анархия... Егмонт, моето момче, събранието не е театър, не е постановка. Аз наистина искам да чуя решението ви. Предстои ви да изпълните дълбоко разузнаване, защото твърде малко знаем за тези твари. Но разузнаването не е диверсионен рейд, надявам се Евис да прави тази тънка разлика... Колкото повече научим, толкова ще е по-добре. Заради това пращам Клара да изпроси два-три дни да помислим над... щенията им.

Спорът тутакси пламна с нова сила. Евис, Егмонт и неколцина по-млади магове гласуваха за незабавна война, Мелвил отначало бе умерен, след което склони на преговори. Постепенно размяната на доводи започна да клони към препирня, Егмонт сложи ръка на ефеса на шпагата, а Мелвил понечи да си сложи бойните ръкавици. Гилдията скочи на крака, готова да разтърве разгорещените опоненти.

Клара мълчеше. Словата бяха излишни. С удоволствие би взела Евис със себе си, за да може младата вълшебница да усети що за противник се е изправил насреща. Може би тогава би станала по-умерена поне.

"Клара, време е! - стресна я гласът на архимага в съзнанието й.

"Направо от тук ли? Веднага?"

"Да. Така ще е най-сигурно. Никой няма да ти се натрапи и да обърка нещата. Освен това... помисли дали не би било зле да се кандидатираш за глава на Гилдията си."

Клара се изчерви. Кимна. Думата на архимага бе закон... понякога дори по-корав и суров, отколкото й се искаше.

"Можеш да се сбогуваш с Аглая Штевенхорст - добави Игнациус."

"Благодаря, владика..."

"Тръгвай, докато са заети с препирните, моето момиче.

Късмет."

...Въпреки разрешението, магьосницата не се отби у Аглая. Керли беше останал нейде в огненото море на мелиинския пожар.

Беше по-добре да не мисли какво го е сполетяло. Нямаше очи да излъже приятелката си.