Диамантен меч, дървен меч [bg]

Подозираше, че няма да е лесно, но антрето се оказа изчистено след избухването на призрачния, ала убийствен за живата плът пожар. Преди да стъпят на стълбището, младежът сложи на първото стъпало кристала. Камъкът не намери никакъв отклик на бойна магия. Всъщност... не, беше толкова слабо, че можеше да иде и от напрегнатите нерви на Фесис.

- Стой тук, ще те повикам, ако е безопасно - рече Сивият наемник на Фарг. Все пак той, Кер, можеше да разчита на вещите

лечители от Долината, а центурионът - само на легионните билкари и ескулапи.

Широкото вито стълбище заведе Сивия боец на втория етаж. Младежът вървеше почти на пръсти, сякаш бос по натрошено стъкло - толкова внимаваше.

Помещението явно бе приемна. Не се изискваше много наблюдателност и магически способности, за да стане ясно, че наоколо няма и прашинка магия. Освен това всичко ценно - от вълшебническа гледна точка - бе изнесено. Личеше, че орденът е напуснал тази твърдина, без да бърза.

Но за какво тогава бяха охранителните заклинания на входа тогава? Просто за да нанесат загуби на легионерите? Да вземат жертви?

Фесис повика центуриона.

- Виж ти - само след минута се обади Фарг. Много умело бе открил късо герданче от перли. - Добре са си живеели господата магици!

- Ей, не го пипай! Може да е капан! - викна Фесис със закъснение... ала Фарг вече бе прибрал накита в кесията на пояса си.

- Беше тяхно, сега е наше! - намигна легионерът на Сивия боец.

- Ама трябва да го проверя!

- Хубаво де, проверявай. Само че разни там магически гадорийки никой не крие зад шкафове, ако ще е клопка. Сигурно е бил някой слуга... Повярвай, поназнайвам някои неща за маговете. Нали съм воювал с пиратите, имахме магове за подкрепления.

Виждал съм ги що за стока са... и какви хора си избират за слуги!

Опитът на плячкаджия в превзети градове не излъга центуриона. В герданчето нямаше и помен от заклинания.

- Сега имаше късмет - мрачно каза Фесис. - Но, повярвай ми, маговете също знаят, че войската обича да си изкарва нещичко към заплатата по тоя начин. И тъкмо затова биха заложили и такива капани. Така че, преди да пипнеш, питай ме, става ли? Ако е читаво - прибираш, ако не... ще се опитам да го обезвредя - и пак ще си го вземеш.

- Хубаво, де, магеснико - ухили се центурионът. - Става. Ти си от свестните. Приемам съвета. Продължаваме ли?

Третият етаж бе трапезария с кухня. Четвъртият - обща спалня.

- Като в казармите - констатира Фарг с нещо като учудване. -Тия май повечето са като монаси, а? Затова навън, в легионите, се държат като отвързани кучета... - Центурионът въздъхна. Повече нищо ценно не откриваше. Оклюма се.

Пети етаж. Било е библиотека. Празни рафтове - и нито едно листче дори, камо ли книга. На такива само миришеше. Подът бе лъснат, Фесис бавно се огледа. Обстановката му напомни за Академията. Дали не беше глупав и наистина детински онзи негов юношески бунт, последван от бягство от Долината? Ако не бе толкова вироглав и беше изучил прилежно, настойчиво и търпеливо вълшебническите науки, сега би могъл да е много повече - боен маг, например...