Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Фамилиарно-приятелски, по обичая на придворните от онези времена, Сент-Енян прегърна Портос и го притисна до себе си. Портос, невъзмутимо спокоен, го остави да прави каквото иска.
— Кажете — повтори Сент-Енян, — какво ще искате?
— Господине — каза Портос, — долу ме чака кон за вас. Благоволете да го възседнете, той е чудесно животно и няма да ви причини никакво безпокойство.
— Да възседна кон! Защо?
— За да отидем там, където ни чака виконт Дьо Бражелон.
— Да, той иска да говори с мен. Разбирам. За да узнае подробности. Уви, това е деликатна тема! Но сега не мога, чака ме кралят.
— Кралят ще почака — невъзмутимо каза Портос.
— Но къде ни чака господин Дьо Бражелон?
— При „Малките братя“, във Венсанската гора.
— Вие се шегувате, нали?
— Не, не се шегувам. — Придавайки на лицето си суров израз, Портос добави: — „Малките братя“ — това е място, където се срещат, за да се бият.
— Но какво ще правя аз там?
Портос, без да бърза, извади шпагата си.
— Това е дължината на шпагата на моя приятел.
— Дявол го взел! Този човек е луд! — възкликна Сент-Енян. Лицето на Портос стана пурпурночервено.
— Господине — каза той, — ако нямах честта да съм на гости у вас и да изпълнявам поръчение на виконт Дьо Бражелон, щях да ви изхвърля през собствения ви прозорец. Но този въпрос ние ще отложим за в бъдеще. Вие няма да загубите от това. Тръгвате ли за Венсанската гора, господине?
— Е, е…
— Ще тръгнете ли с добро?
— Но…
— Ще ви завлека насила, щом не искате с добро. Пазете се!
— Баск!!! — завика Сент-Енян. Баск влезе и съобщи:
— Кралят вика при себе си господин графа.
— Това е друга работа — каза Портос. — Кралската служба е преди всичко. Ще ви чакаме до вечерта, господине.
Той се поклони вежливо на Сент-Енян. След което си тръгна доволен, че е свършил всичко както си му е редът.
Сент-Енян го изгледа как си тръгва и бързо облече парадните си дрехи. Той хукна към краля, като си повтаряше:
— Във Венсанската гора, във Венсанската гора!… Ще видим как кралят ще се отнесе към това предизвикателство. То е отправено към самия него! Дявол да го вземе!…
Глава петдесет и шеста
ПОЛИТИЧЕСКИ СЪПЕРНИЦИ
След толкова доходна разходка за Аполон, по време на която всеки участник даде своята дан на музите, както казваха по онова време поетите, кралят завари да го чака Фуке. Незабавно влезе и Колбер, който дебнеше краля в коридора и сега го следваше по петите като бдителна и ревнива сянка, все същият Колбер със своята квадратна глава, със своята груба, разкошна, но лошо стояща дреха, придаваща му сходство с фламандски велможа, който се налива с бира.
При вида на своя враг Фуке остана невъзмутимо спокоен. През цялото време той се стараеше да не издаде истинските си чувства, макар че това не беше лесно за благородник, изпълнен с презрение и опасяващ се да не го покаже, считайки, че това ще бъде твърде голяма чест за неговия противник.
Колбер не скриваше своята радост, толкова оскърбителна за Фуке. Според него Фуке беше изиграл лошо партията си и макар че още не е завършена, положението му е безнадеждно. Колбер принадлежеше към тази школа политически деятели, които се възхищават единствено от ловкостта и са способни да уважават само успеха.
В добавка на това той беше не само завистник и честолюбец, но и човек, дълбоко предан на интересите на короната; отличаваше се с онази особена честност, която е типична за хората, обрекли живота си да служат на цифрите. По този начин, като мразеше и тласкаше към гибел Фуке, той можеше да намира оправдание за себе си, а то е крайно необходимо за всеки, който мрази.