Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
После вдигна халосията за стрелба и се прицели. По острието на Рауни потекоха искри.
Пожелаваш и унищожаваш — подсказа Крилан и мимоходом изплю мълния, преди да кривне зад стената и да забие нокти в пода, който трябваше да отвори.
Алванд хвърли ветрило светкавици. Подир миг Дичо изтръгна от Рауни мълния, която при все че бе доста бледа, избухна в средата на група нефилими със сива кожа и изпъкнали черни очи. Навярно бяха с костюми и маски, ала тела и одежди се превърнаха в еднородна пихтия.
Срещу змея и витяка изсвистяха куршуми, блеснаха гъсти съсиреци плазма. Вълна готово заклинание разстрои повечето им оръжия, но не всички и не достатъчно.
Следващите осем минути от живота си Радослав запомни зле и предимно с това, че престрелката изцеди силите му като осем часа хамалуване на бетонен възел. Освен друго му се гадеше и усещането на извършваните от него убийства го накара инстинктивно да избира за мишени роботи и машини — те поначало не бяха живи. Почти…
Изтощен, той не усети кога припадна.
Алванд подхвана бронирания си побратим и съперник, а после се шмугна през отворилата се клапа в пода. Крилан се задържа още секунда, през която изпрати срещу противниците си най-плътната вълна пламък, на която бе способен. След нея стовари удар с магичен камшик, който възпламени боеприпасите в картечните пушки на роботите.
За десерт поднесе комплект втурнали се в измамна атака Сенки. Фантомните двойници се защураха сред редиците на нефилимите, които откриха стрелба с годните за употреба оръжия, убивайки се един друг.
Змеят им кресна нещо тържествуващо и заканително, но думите му потънаха във всеобщата врява. Той използва суматохата да изчезне през люка.
Когато сивите щурмоваци погасиха възникналия в тунела пожар и през камари органични и машинни останки завзеха импровизираните позиции на диверсантите, клапата-люк не им се подчини и остана плътно захлопната.
Командирите им — съвсем различни индивиди от онези познати на цялата Обединена кашепска войска — докретаха до мястото на инцидента, качени върху кибернетични конзоли. С появата им край люка заработиха самоходни емитери на енергийно екранно поле. Съпровождаха ги Контролиращи телохранители от новия Съвършен тип.
Движението на личния състав замръзна, после продължи — по-стегнато и организирано.
Низшите чинове Вършители тайничко наблюдаваха началниците и регистрираха задоволство от страна на Ръководещите. Единствено най-интелигентните биоиди и киборги от изпълнителния ранг си позволиха скришни изводи, че запечатаното хранилище с пленниците буди не само позитивни емоции у Висшите, но и известно безпокойство, което Ръководещите, естествено, не признаха. Но потрепването на немощните им крайници и забързаното функциониране на животоподдържащите апарати, прикачени към конзолите, ги издадоха.
Киборгите не си позволиха крамолните помисли да им проличат — незадоволително ниво на лоялност се санкционираше с незабавна деструкция в дезинтегратор. Контролиращите само това чакат — да тикнат някого в дезинтегратора по стандартно обвинение в измяна.
Вършителите предпочетоха да скрият опасните изводи дори от себе си.
В края на краищата, Висшето ръководство най-добре знае какво иска. Плановете на Висшите рангове в никакъв случай не се обсъждат, те се изпълняват. Не е нужно дори да се знаят — Организиращите ще сведат нужната информация до конкретни за изпълнение заповеди.
Органомеханичните Вършители, скъпите изпълнителни роботи и евтиният обездушен органичен материал зачакаха императиви, които да осмислят съществуването им в името на Хегемониума.
Ала заповеди не последваха. И това продължи дълго.
Гласове. Тъмнина. Къде съм.
В стреснатото съзнание нахлуха пълчища памет и Радослав подскочи. Къде ми е сабята!?
— Огън! — изграчи младият мъж и прати тънка светкавица в нещо, напомнящо му очи…
Змейска прегръдка и телепатични викове…
(— Ще ни изтрепеш, спри! — крещеше Иван.)
(По кого ли така вряска?)
… да се успокои…
(Кой? Аз?)
… достигнаха до него, той спря да се дърпа и се огледа в недоумение. Крилан здраво го стискаше в лапите си и държеше главата си нависоко, сякаш я пазеше.
— Стига, ще ни избиеш!… Ама-ха. Берсерк. Кротко!
— Къде сме, Иване?
— В кауша.
Ами сега?
Радослав се озърна.
Помещението му се стори голямо, колкото два-три конски вагона. Стените бяха къде скосени, къде полегати. Вдлъбнати и изпъкнали участъци се редуваха, но не строго като в кристал. Почти невидимият таван като че също беше вълнист. Сякаш всичко бе облицовано с плочки, които подсещаха за коруба на костенурка или парчета от черупката на рапан.