Друговремец [bg]

- И да ти помогна, какво от това? - извика той. Продължи да кръстосва. Две крачки в едната посока, след това наметалото му се завърташе рязко, две крачки в другата. Говореше в ритъм със стъпките си, и си поемаше дъх, щом се завърташе.

- И ако отида сам при сър Флетчър, какво да кажа? Че има капитан сред хората си, който изтезава затворници в свободното си време? И когато ме попита откъде знам, ще му кажа, че една избягала пачавра сасенак, която хората ми намерили в снега, ми е казала, че този Рандал е правил неприлични предложения на съпруга й, който е престъпник с награда за главата, както и осъден убиец? - Макранох спря и тупна по мизерната масичка пред себе си. - А да взема и свои хора! Ако, повтарям, ако можем да влезем...

- Можете - прекъснах го. - Ще ви покажа пътя.

- Хмммм. И така да е. Ако можем да влезем, какво ще стане, когато сър Флетчър намери хората ми в тъмниците си? На сутринта ще изпрати капитан Рандал да изравни собствеността ми със земята с оръдия! - Отново поклати глава и черните му къдрици се разхвърчаха във всички посоки. - Не, моме, не виждам как...

Прекъсна го внезапно отворилата се врата на колибата, в която влезе втори стрелец. Буташе пред себе си Мърто, опрял нож в гърба му. Макранох млъкна и зяпна изумен.

- Ама какво става тук! - изрева. - Човек ще си помисли, че е първа пролет и момците и момите берат цветя в гората, а не е зимно мъртвило и сняг навсякъде!

- Той е от клана на съпруга ми - рекох. - Нали ви казах...

Мърто, слабо притеснен от посрещането, наблюдаваше мъжа, сякаш наум сваляше от него косми и години.

- Макранох, нали? - каза накрая почти обвинително. - Май беше на Събора в замъка Леох преди години.

Макранох отново се слиса.

- Преди години, да! Трябва да е било преди повече от трийсет! Откъде знаеш?

Мърто кимна доволен от себе си.

- А, така си и мислих. Бях там. И помня Събора вероятно по същата причина като теб.

Макранох се опитваше да си припомни кой стои срещу него.

- Да, и аз те знам - каза накрая. - Не по име, но те знам. Уби един ранен глиган само с кама по време на лова. Голям звяр беше. Точно така - Макензи ти даде бивните за награда. Страхотен чифт, извиваха се почти двойно.

Изражение много близо до удовлетворение се прокрадна на лицето на Мърто.

Стреснах се, спомняйки си великолепните, варварски на вид гривни, които бях видяла в Лалиброх. На майка ми, беше казала Джени, от неин обожател. Погледнах Мърто невярващо. Не можех да си го представя като човек, когото да опишеш с тази дума.

Мислейки за Елън Макензи, се досетих за перлите й, които още носех в един от скритите си джобове. Затършувах и ги извадих на светлината на огъня.

- Мога да ви платя - казах. - Не бих очаквала хората ви да рискуват живота си за нищо.

С много по-бързо движение, отколкото предполагах, че е възможно, огромният мъж грабна перлите от ръката ми. Втренчи се в 1ях невярващо.