За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Хрониката на Григорий от Тур и други паметници показват, от една страна, една жестока и варварска нация, от друга — не по-малко жестоки и диви крале. Те са били несправедливи, жестоки, убийци, защото цялата нация е била такава. Ако християнството понякога ги е укротявало някак си, то е било чрез оня страх, който то внушава на виновния. Църквите са се защищавали от тях чрез чудесата и знаменията на своите светци. Кралете не са светотатствували, защото са се страхували от наказания за светотатство; но в същото време, яростно или хладнокръвно, те са вършели всякакви престъпления и несправедливости, защото те не им показвали така непосредствено ръката на божеството, както при първия случай. Франките, както казах, са понасяли крале-убийци, защото самите те са били убийци; те не са се ужасявали от несправедливостите и грабежите на своите крале, защото самите те са били несправедливи и са вършели грабежи като тях. Действително имало е закони, но кралете са ги обезсилвали с някакви грамоти, наричани прецепции, които са премахвали тия закони; това са били нещо като рескриптите на римските императори; не се знае само дали кралете са заимствували тоя обичай от тях или пък са го извлекли от същността на самата си природа. Ние виждаме от хрониката на Григорий от Тур, че те са убивали хладнокръвно и са заповядвали да убиват обвиняемите, без дори да ги изслушат; те са издавали прецепции за сключване на незаконни бракове; за завземане на чуждо наследство; за отнемане на родителски права; за женитба за монахини. Наистина те не са издавали закони само по лични подбуди, но затова пък са отменяли действието на съществуващи вече закони.
Едиктът на Хлотар премахнал всички тия несправедливости. Никой не можел вече да осъди никого, без да го изслуша; роднините били длъжни да унаследяват съгласно реда, установен от законите; всички прецепции за омъжване на дъщери, вдовици или монахини били отменени; тези, които получавали такива прецепции и ги използували, били наказвани строго. Ние бихме имали може би много по-точни сведения за това, което тези прецепции са постановявали, ако 13-а и следващите две точки от тоя закон не са били погубени от времето. До нас са дошли само първите думи от точка 13-а, с която се заповядва тия прецепции да се спазват; това, разбира се, не се отнася до онези от тях, които са били отменени със същия закон. Ние имаме друго едно разпореждане на същия господар, което се отнася до неговия едикт и отстранява една след друга всички злоупотреби, съдържащи се в прецепциите.
Действително г. Балюз, като не намира датата и мястото на издаването на това постановление, го приписва на Хлотар I. То обаче принадлежи на Хлотар II. За това аз мога да приведа следните три доказателства:
1. В него е казано, че кралят ще запази имунитета на църквите, даден от неговия баща и неговия дядо. Какъв имунитет би могъл да дари на църквите Хилдерик, дядото на Хлотар I, който не е бил християнин и е живял, преди монархията да бъде основана? Друг е въпросът, ако припишем тоя декрет на Хлотар II, чийто дядо е бил същият този Хлотар I, който е направил огромни дарения на църквите, за да изкупи смъртта на своя син Крамън, изгорен по негова заповед заедно с жена му и децата му.
2. Злоупотребите, премахването на които се целело с това постановление, не само че продължили след смъртта на Хлотар I, но достигнали своя връх при слабия Гонтран, жестокия Хилперик, при омразното регентство на Фредегонда и Брунхилда. Как нацията би могла без да се оплаква, да понесе тия така тържествено отменяни несправедливости, след като те непрекъснато са се повтаряли? Защо още тогава тя не е направила това, което прави по-късно, когато принуждава Хилперик II, който възвърнал предишните насилия, да следва при съдопроизводството закона и обичаите, както е ставало някога?
3. Най-сетне това постановление, издадено, за да спре оплакванията, не може да принадлежи на Хлотар I, защото по време на неговото управление не е имало никакви жалби по тоя повод в кралството му, а властта на краля укрепнала много, особено по времето, към което се отнася издаването на това постановление; от друга страна, то напълно съответствува на събитията, станали при управлението на Хлотар II и предизвикали преврат в политическото положение на кралството. Необходимо е историята да се обяснява чрез законите, а законите — чрез историята.