За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава III
Властта на майордомите
Аз казах, че Хлотар II се е задължил да не лишава Варнахарий от длъжността майордом до края на живота му. Тоя преврат е имал и друг ефект: по-рано майордомът бил министър на краля; сега станал министър на кралството. По-рано го избирал кралят, сега го избирала нацията. Преди тоя преврат Проторий бил назначен за майордом от Тедорих; Ландерих — от Фредегонда; обаче след това правото на избор взела нацията.
Така че не трябва да се смесват, както правят някои автори, последните майордоми с майордомите преди смъртта на Брунхилда, майордомите на краля с майордомите на кралството. От закона на бургундите се вижда, че при тях длъжността на майордома не е била една от първите в държавата; тя не е спадала към висшите длъжности и при първите френски крале.
Хлотар закрепва положението на тези, които са притежавали длъжности и феоди; а когато след смъртта на Варнахарий той пита събралите се в Троа сеньори кого искат да сложат на негово място, всички извикали, че не искат да избират; че като искат неговата благосклонност, те се оставят на негово разположение.
Дагобер подобно на своя баща обединил цялата монархия; народът му се доверявал и не позволявал да назначи майордом. Той се е чувствувал свободен; и уверен в себе си след извоюваните победи, той тръгва по пътя на Брунхилда. Но работите му тръгват зле: левдите от Австразия били разбити от славяните и завръщайки се по домовете си, оставили пограничните земи в плячка на варварите.
Тогава той решава да предложи на австразийците да отстъпят Австразия на неговия син Сигиберт, а управлението на държавата и двора да даде в ръцете на Кьолнския епископ Кунеберт и херцог Адалгиз. Фредегар не влиза в подробности относно приетите тогава условия; но кралят със своите грамоти утвърждава всички тия подробности и Австразия незабавно бива изведена вън от опасност.
Като почувствувал приближаването на смъртта си, Дагобер препоръчал на Ега своята жена Нантехилда и сина си Хлодвиг. Левдите от Нойстрия и Бургундия избрали тоя млад принц за свой крал; Ега и Нантехилда управлявали двореца; те върнали всички имоти, отнети от Дагобер, и жалбите в Нойстрия и Бургундия прекратили така, както били прекратили в Австразия.
След смъртта на Ега кралица Нантехилда убедила сеньорите на Бургундия да изберат Флоахат за свой майордом. Флоахат изпратил на епископите и главните сеньори на Бургундското кралство писма, с които им обещал да запази завинаги, т. е. пожизнено, почетните им звания и длъжности. Той потвърждава думите си с клетва. И това време авторът на книгата за кралските майордоми взема за начало на управлението на кралството от майордоми.
Фредегар, бургундец по рождение, влиза в по-големи подробности за бургундските майордоми по време на преврата, за който говорим, отколкото за майордомите на Австразия и Нойстрия; но договорите, сключени в Бургундия, били по същите причини сключени в Нойстрия и Австразия.
Народът е смятал, че е много по-сигурно да имаш силен майордом, когото сам си си избрал и на когото можеш да диктуваш условия, отколкото силен крал, чиято власт е наследствена.
Глава IV
Как нацията се е отнасяла към майордомите
Управление, при което нацията, разполагаща с крал, избира човек, комуто да повери кралската власт, изглежда твърде необичайно; но независимо от обстоятелствата, при които са се намирали франките, те, предполагам, са извлекли своите идеи в това отношение от твърде далечни времена.
Тези идеи идват от германците, за които Тацит казва, че при избор на крал са гледали неговия благороднически произход, а при избор на вожд — неговата доблест. Ето кралете от първата династия, ето и първообраза на майордомите; едните са били наследствени, другите — изборни.
Няма съмнение, че тези вождове, които ставали в народното събрание и предлагали да поведат към някакво начинание онези, които пожелаят да ги последват, в повечето случаи са обединявали в свое лице авторитета на краля със силата на майордома; благородническият им произход им давал достойнството, а доблестта, която подтиквала много доброволци да ги последват — могъществото на майордома. Така по силата на кралското си достойнство нашите първи крале заставали начело на трибуналите и събранията и издавали закони със съгласието на тези събрания; а с достойнството си на херцози или вождове са предприемали походи и предвождали войски.
За да разберем какво е представлявал оня дух, който е ръководел първите франки в това отношение, достатъчно е да хвърлим поглед върху поведението на Арбогаст, по рождение франк, на когото Валенциан е възложил командуването на войската. Той заключил императора в двореца и забранил на когото и да било да разговаря с него по граждански или военни въпроси. В същност направил това, което по-късно правели Пипиновци.