За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Качена на камила, тя е била развеждана из цялата войска — сигурен показател, че е била в немилост пред тази войска. Фредегар казва, че Протирий, любимец на Брунхилда, вземал имотите на сеньорите и тъпчел с пари хазната й; че уважавал дворянството и че никой не можел да бъде сигурен дали ще запази длъжността си. Войската организирала заговор срещу него и той бил убит с нож в палатката си; а Брунхилда, било поради отмъщението за неговата смърт, било поради преследване на същите цели, от ден на ден ставала все по-ненавистна на народа.
Хлотар имал амбицията да царува сам и бил изпълнен с чувство на страшна мъст; той бил сигурен, че ще бъде погубен, ако децата на Брунхилда вземат връх; за това влязъл в заговор против самия себе си; поради неспособност или защото към това са го принуждавали обстоятелствата той става обвинител на Брунхилда и проявява към тази кралица изключителна жестокост.
Душа на заговора против Брунхилда бил Варнахарий; той станал майордом на Бургундия и поискал от Хлотар да запази това място до края на живота си. По тоя начин майордомът излязъл от положението, в което се намирали френските сеньори; и тази власт започнала да става независима от властта на краля.
Но най-много ужасило народа пагубното царуване на Брунхилда. Докато законите оставали в сила, никой не можел да се оплаче, че са му отнели феода, защото законът не давал феоди завинаги. Но когато алчността, нередностите и подкупите започнали да се разпореждат с феодите, хората започнали да се оплакват за несправедливото отнемане на това, което било придобито, разбира се, с не по-добри средства. Може би е нямало да има протести, ако общественото благо е било мотив за връщането на даренията; общественото благо се е изтъквало, обаче в същото време се скривала корупцията; предявявало се право на хазната, а след това събраното имущество се пропилявало произволно; даренията престанали да бъдат награда за извършени или очаквани услуги. Движена от користни подбуди, Брунхилда искала да премахне порочните злоупотреби. Нейните прищевки съвсем не били прищевки на слабия ум; левдите и висшите чиновници смятали, че ще ги погуби, затова я погубили те.
Разбира се, ние не разполагаме с всички актове, които са били издадени по онова време; а съставителите на хроники, които са познавали историята на своето време не повече, отколкото селяните днес познават нашия живот, са твърде безплодни. Но ние разполагаме с хрониката на Хлотар, обнародвана от събора в Париж и насочена срещу злоупотребите, и от нея виждаме, че този господар е спрял жалбите, които са подготвяли почвата за преврат. От една страна, той потвърждава всички дарения, направени или потвърдени от неговите предшественици; от друга, заповядва всичко, отнето от неговите левди (верни), да им бъде върнато.
Това не е било единствената отстъпка от краля, направена на този събор. Той поискал да бъде поправено всичко, което било извършено против привилегиите на духовенството; той ограничил влиянието на двора при избирането на епископи; той променил също фискалните порядки, като отменил всички нововъведени повинности и всички налози върху пътищата, установени след смъртта на Гонтран, Сигиберт и Хилперик; с една дума, той отменил всичко, което било въведено по време на регентството на Фредегонда и Брунхилда; той забранил неговите стада да пасат в частни гори; и сега ние ще видим, че неговите преобразования не се ограничили само с това, а се разпространили и върху гражданските дела.
Глава II
По какъв начин е било реформирано гражданското управление
Досега ние видяхме как нацията е проявявала белези на нетърпение и лекомислие при избора или управлението на своите повелители; видяхме как ги е помирявала и принуждавала да живеят в мир. Но оттук нататък нацията е направила нещо, което дотогава не сме виждали; тя обърнала внимание на положението си в тоя момент; хладнокръвно погледнала на законите си; отстранила недостатъците им; спряла вероломството; урегулирала властта.
Мъжественото, решителното, дръзкото управление на Фредегонда и Брунхилда не толкова учудило нацията, колкото я предупредило. Фредегонда защищавала своите злобни деяния чрез злобни деяния; оправдавала отравянията и убийствата чрез отравяния и убийства; нейното поведение било такова, че посегателствата й имали повече частен, отколкото обществен характер. Фредегонда вършела повече зло, Брунхилда предизвиквала повече страх от злото. По време на тази криза нацията не се задоволявала само с това да приведе в ред феодалното управление; тя искала също да осигури своето гражданско управление; защото то се намирало в още по-голяма поквара от първото, поквара, която била толкова по-опасна, колкото била застаряла и в известен смисъл по-свързана със злоупотребата с нрави, отколкото със закони.