Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Нищо. По-нататък?
— По-нататък? Но забележете, господине, че вече има едно обвинение, на което вие не отговорихте, а по-точно, отговорихте зле. Как така, господине? Вие се премествате, това обижда господин Дьо Бражелон, а вие не му поднасяте извиненията си. Много добре!
— Как! — възкликна Сент-Енян, раздразнен от флегматичността на събеседника си. — Аз трябва да се съветвам с господин Дьо Бражелон дали да се местя или не? Какво говорите, господине?
— Непременно, господине, непременно! Но ще видите, че това е нищо в сравнение с второто обвинение — Портос си придаде суров вид на лицето. — А за отвора какво ще кажете? За капака, господине?
Сент-Енян побледня. Той така рязко отблъсна стола си, че Портос, колкото и да беше по детски наивен, разбра силата на удара си.
— За капака? — промълви графът.
— Да, господине — каза Портос, тръскайки глава, — обяснете, ако можете.
Дьо Сент-Енян наведе глава и прошепна:
— О, аз съм предаден! Всичко е известно. Абсолютно всичко!
— В края на краищата всичко се разкрива — каза Портос, който всъщност не знаеше нищо.
— Вие виждате, че съм поразен. Толкова съм поразен, че губя ума си!
— Нечиста съвест, господине, нечиста съвест! Това не е хубаво.
— Милостиви господине!
— Когато светът узнае и тръгнат приказки…
— Господине, такава тайна не се казва дори пред духовник.
— Ще вземем мерки и тайната няма да отиде далеч.
— Но, господине — продължи Сент-Енян, — узнавайки тази тайна, господин Дьо Бражелон дава ли си сметка за опасността, която го заплашва, както заплашва и другите?
— Господин Дьо Бражелон не се излага на опасност, господине, не се бои от нищо и с божия помощ ще се убедите в това.
„Той е луд! — помисли си Сент-Енян. — Какво иска от мен?“ После продължи на глас:
— Хайде да забравим за всичко това, бароне.
— Вие забравяте за портрета — обяви гръмко Портос, от чийто глас кръвта на графа се смрази.
Тъй като ставаше въпрос за портрета на Ла Валиер и в това нямаше никакво съмнение, Сент-Енян почувства, че започва да му се прояснява.
— А-а! — извика той. — Спомням си, господин Дьо Бражелон беше неин годеник!
Портос се направи на важен. Любимото прикритие на незнанието.
— Нито вас, нито мен ни засяга — каза той — дали моят приятел е бил годеник на тази особа. Освен това аз съм изненадан, че си позволихте непредпазлива дума. Това може, господине, доста да ви навреди.
— Господине, вие сте самият разум, самата деликатност, самото благородство, събрани в едно лице. Най-после разбрах за какво става дума.
— Толкова по-добре.
— Вие ми дадохте да разбера това по най-точния начин. Благодаря ви, бароне, благодаря ви.
Портос се наду като пуяк.
— Но сега — продължи Сент-Енян, — когато всичко ми стана ясно, позволете ми да ви обясня…
Портос поклати глава като човек, който не желае да слуша, но графът продължи:
— Аз съм отчаян, напълно отчаян от случилото се, но какво бихте направили на мое място? Между нас казано, какво бихте направили?
Портос вдигна глава.
— Работата не е в това, млади човече, какво бих и какво не бих направил. Вие сте осведомен за трите обвинения, нали?
— Що се касае до първото, господине, аз се обръщам към вас като към човек на разума и честта. След като беше изказано кралско пожелание да сменя стаята си, какво можех да направя?
Портос отвори уста, но Сент-Енян не му даде да проговори.
— Значи моята откровеност ви трогва — каза той, обяснявайки си по своему жеста на Портос. — Вие сте съгласен, че съм прав?
Портос мълчеше.
— Минавам към този проклет отвор — продължи Сент-Енян. — Към този отвор, причина за всички злини, направен за… Вие знаете за какво. Нима мислите, че аз по собствена воля и желание ще разпоредя да направят отвор, предназначен за… О, вие също не вярвате в това, защото чувствате и отгатвате. Виждате волята, стояща над мен. Разбирате, че тук има увлечение, не говоря за това непреодолимо безумие — любовта. Боже мой! За щастие, имам работа със сърдечен човек, с чувствителен човек, иначе… Какво нещастие и позор за бедното момиче!… И за този, когото не искам да назова…
Портос, объркан и проглушен от красноречието и жестикулациите на Сент-Енян, беше застинал на мястото си и правеше нечовешки усилия да се ориентира в този поток от думи, от които той не разбираше нищо.
Дьо Сент-Енян се беше увлякъл в думите си, като придаваше все нова сила на гласа си и жестикулираше все по-отсечено и стремително.
— Що се отнася до портрета — разбирам, че той е главното обвинение — помислете, нима аз съм виновен? Кой поиска да има този портрет? Аз ли? Кой я обича? Аз ли? Кой я желае? Аз ли? Кой я овладя? Аз ли? Не, хиляди пъти не! Аз зная, че господин Дьо Бражелон е отчаян, знам, че такива нещастия се преживяват много мъчително. Аз също страдам. Но съпротивата е невъзможна. Той ще се бори? Но те ще му се изсмеят. Ако упорства, ще се погуби. Ще ми кажете, че това е отчаяние, че е безумие, но вие, вие сте благоразумен и ме разбрахте! Виждам по вашето съсредоточено, по вашето замислено, дори бих казал, загрижено лице, че сериозността на положението ви е обезпокоила. Върнете се при виконт Дьо Бражелон, благодарете му от мое име, благодарете му, че е избрал за посредник човек с вашите достойнства. Повярвайте, от своя страна аз ще съхраня вечна признателност към човека, който така тънко, с такова разбиране е уредил спора ни. Ако злата съдба е решила тайната да стане известна не на три, а на четири същества, тайната, която може да направи щастлив и най-честолюбивия човек, радвам се, че вие сте един от тези пазители, радвам се от цялото си сърце. От тази минута аз съм изцяло на ваше разположение, разполагайте с мен. Какво мога да направя за вас?