Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Има и още нещо. Излагаш се на много по-голяма опасност. Спомняш ли си Кали? Винаги сме се поддържали — и сега трябва да се поддържаме.
По упоритостта в погледа му Рени разбра, че с това нямаше да се свърши скоро. Тя пусна треперещите влакна.
— Но… — изведнъж не можа да се сети за никакъв аргумент. Нещо повече, разбра колко по-добре щеше да се чувства, ако !Ксабу наистина дойде с нея. Ала все още се чувстваше задължена да му възрази: — Но ако и двамата сме включени, кой ще се грижи за всичко тук? Казах ти, това може да продължи с дни… дори седмици.
— Джеремая е интелигентен и отговорен. Баща ти също ще се справи, ако разбере колко е важно. А и както сама каза, няма какво толкова да се прави, освен да се следи какво става с нас.
— Значи вече е „с нас“? — Тя не можа да се сдържи и се усмихна. — Не знам. Предполагам, че и ти имаш също толкова право, колкото и аз.
— И моят живот се заплете с това. — Малкият мъж оставаше все така сериозен. — Дойдох с тебе по своя воля. Не мога сега да се откажа.
Тя изведнъж почувства, че ще се разплаче. Той беше толкова сериозен, толкова упорит и все пак не по-едър от момченце. Беше поел нейните отговорности, сякаш бяха негови собствени, без изобщо да се замисли. Тази вярност беше толкова странна, че малко я плашеше.
„Как така този човек толкова бързо ми стана много скъп? Той ми е като брат — брат на моята възраст, а не дете като Стивън, за което трябва да се грижиш.“
Или в това имаше още нещо? Мислите и чувствата й бяха много объркани.
— Добре тогава — обърна се към фибервръзките уплашена, че той може да забележи червенината по бузите й и това да му даде някакъв знак. — Ти го поиска. Ако Джеремая и баща ми се съгласят, влизаме заедно.
— Пак ти казвам, че си луда, момиче — рече баща й.
— Не е толкова опасно, колкото си мислиш, татко — тя вдигна тънката гъвкава маска. — Това се налага на лицето. Не е по-различно от маските на гмуркачите. Виж, ето тук покрива очите ти, но така че проекцията върху ретината да си остава на фокус. „Проекция върху ретината“ означава просто, че прожектира картина върху очното ти дъно. Човек горе-долу вижда така и като гледа нормално и визуалният вход е много истински. А ето как се диша — тя посочи трите клапи, две малки и една голяма, които образуваха триъгълник. — Това тук се налага на носа и устата много стегнато и въздухът се изпомпва през тези тръби. Просто е. Щом вие с Джеремая следите смесването на въздуха, с нас не може да се случи нищо.
Дългия Джоузеф поклати глава.
— Не мога да те спра, така че няма и да се опитвам. Но ако нещо се обърка, недей да обвиняваш мене.
— Благодаря ти за доверието — и тя се обърна към Джеремая: — Надявам се, че ти и без това си слушал внимателно.
— Ще следя всичко съвсем отблизо — погледна той екрана малко нервно. — Сега ти само го проверяваш, нали? Ще влезеш ли само за малко?
— Може би за десетина минути, а може и малко повече. Просто, за да съм сигурна, че сме вързали всичко както трябва — втренчи се тя в прилепените снопове фибервръзки, протегнали се между двата резервоара и старомодните процесори. — Дръж под око данните за жизнените функции. Става ли? Проверих всичко, доколкото можах, но дори и с Мартин и нейните схеми има толкова много проклети свръзки, че не съм сигурна в нищо. — Тя се обърна към !Ксабу, който пак проверяваше собствения си резервоар връзка по връзка — точно както беше видял, че го прави тя: — Готов ли си?
— Да, ако и ти си готова, Рени.
— Добре. Какво ще правим? Някои прости триизмерни манипулации като онези, на които те учих едно време в политехниката? Би трябвало да са ти удобни и познати.
— Разбира се. А после може би и още нещо.
— Какво например?
— Ще поживеем, ще видим. — И той се обърна, за да оправи разклонителите на маската, които със сигурност бяха оправени много отдавна.
Рени сви рамене.
— Джеремая? Можеш ли да включиш резервоарите? С главните шалтери?
Нещо изщрака, после се разнесе тихо бръмчене. Закратко светлините горе трепнаха. Рени се наведе и се втренчи в резервоара. Онова, което на вид приличаше на прозрачна пластмаса, изпълваща три четвърти от резервоара, се замъгли и стана матово. След няколко мига веществото отново стана прозрачно, но сега като че ли беше течно. По повърхността му се появиха малки вълнички — хиляди, в концентрични извивки като отпечатъци на пръсти, — но преди да успее да различи някаква по-голяма фигура, те се разляха.
— Как са данните? — попита тя.
Джеремая отвори серия прозорци на екрана и каза:
— Всичко е точно така, както го искаше. Изглеждаше й нервен и напрегнат.