Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Но ситите отидоха в Хернистир — подсети го Джосуа. — Чул си за това.

— И какво значи то? Нищичко не мога да разбера от приказките на Саймън, а това белокосо ситско момиче никак не ми прилича на разузнавач, чиито сведения могат да се използват за планиране на цяла кампания. — Херцогът се смръщи. — Във всеки случай, ако ситите и хернистирците прогонят Скали — чудесно. Но това е моята страна, Джосуа… така че по-добре чуй какво ти казвам. — Той гневно размърда рошавите си вежди, като че ли самата мисъл за възможното несъгласие на принца поставяше под въпрос собствения му здрав разум.

Принцът въздъхна.

— Винаги те слушам, Исгримнур. Учил си ме на тактика още когато ме държеше на коленете си, не помниш ли?

— Не съм чак толкова по-стар от теб, кутре такова — измърмори херцогът. — Ако не се държиш по-добре, ще те измъкна на снега и ще ти дам да разбереш.

Джосуа се усмихна широко.

— Мисля, че трябва да отложим това за друг път. Но колко е хубаво, че се върна, Исгримнур! — Изражението му стана по-сериозно. — Значи казваш Набан. Как?

Исгримнур премести столчето си по-близо и понижи глас.

— Посланието на Стреаве гласи, че времето е подходящо и че Бенигарис е много непопулярен. Слуховете за ролята му в смъртта на баща му са плъзнали навсякъде.

— Войската му няма да дезертира поради слухове — каза Джосуа. — Не малко отцеубийци са управлявали в Набан, не забравяй. Трудно е да смаеш такива хора. Във всеки случай елитните офицери от армията са лоялни на рода Бенидривайн и ще се бият с всеки узурпатор — дори с Елиас, ако реши да приложи сила директно. И категорично няма да свалят Бенигарис заради мен. Сигурно си спомняш старата набанска поговорка — „По-добре наш кучи син, отколкото ваш светец“.