Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Няколко странни неща се случиха, откакто принцеса Мириамел и спътниците й пристигнаха в Сесуад'ра.

Първото и най-маловажното беше промяната, която бе настъпила с Ленти, пратеника на граф Стреаве. Пердруинецът с вежди като бръмбари бе прекарал първите си дни в Нови Гадринсет, като се перчеше около малкия пазар, досаждаше на местните жени и се караше с търговците. Бе показал на няколко души ножовете си с едва прикривания намек, че е склонен да ги употреби при подходящо настроение.

Обаче когато херцог Исгримнур се върна с принцесата, Ленти незабавно се оттегли в палатката, която му беше дадена за квартира, и не се показа навън доста време. Трябваше да го придумват да излезе дори за да получи отговора на Джосуа до своя господар, и когато Ленти видя, че херцогът ще присъства, краката му буквално се подкосиха и трябваше да му позволят да седне, за да изслуша Джосуа. Явно — или поне така разказваха по-късно случката на пазара — двамата с Исгримнур вече се бяха срещали и Ленти не намираше това познанство за приятно. Щом получи отговора за своя господар, Ленти бързо-бързо напусна Сесуад'ра. Нито той, нито някой друг съжаляваше особено за заминаването му.

Второто и много по-смайващо събитие беше съобщението на херцог Исгримнур, че старецът, когото беше довел на Сесуад'ра от юг, е Камарис-са-Винита, най-великият джоханийски рицар. Шушукаше се, че когато казали това на Джосуа, той паднал на колене пред стареца и му целунал ръка, което изглеждаше достатъчно доказателство, че Исгримнур казва истината. Странно обаче — обявеният за сър Камарис изглеждал напълно безразличен към жеста на Джосуа. Противоречиви слухове се носеха из Нови Гадринсет — старецът бил ранен в главата, побъркал се бил от пиянство или магия, или по други причини, дори разправяха, че бил дал обет за мълчание.