![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
— Бинабик ме помоли да говоря — каза Гелое, когато клетвите свършиха. Тя беше оживена като жена на старейшина, която обяснява домакинската работа и как се раждат бебетата на млада булка. — Тъй като съм единствената, която познаваше всички други Носители на свитъка, се съгласих. — Пламенният й поглед малко притесняваше Тиамак. Той само си беше писал с горската жена, преди да дойде в Сесуад'ра, и не бе имал никаква представа за силата й. Сега неистово се мъчеше да си спомни писмата, които й бе писал, и се надяваше, че са били достатъчно вежливи. Тя със сигурност не беше личност, която някой би желал да засегне. — Вие станахте членове на Лигата в може би най-трудното време, което е виждал светът досега, по-лошо дори от ерата на Фингил, време на завоевания, грабежи и унищожаване на познанието. Всички сте чули достатъчно, за да разберете, че това, което става, явно е много по-сериозно от една война между принцове. Елиас от Еркинланд някак си си е осигурил подкрепата на Инелуки, Краля на бурите, чиято ръка най-после се е протегнала от земите на норните, както Ейлстан Фискерн още преди столетия се боеше, че ще стане. Това е задачата, поставена пред нас — да предотвратим някак злото от превръщането на една война между братя в загубена битка срещу мрака. И изглежда, първата част от тази задача е да се реши загадката на мечовете.
Обсъждането на стиховете на Нисес за мечовете продължи до късно следобед. Скъпоценният ръкопис на Моргенес беше пръснат по палатката на Странгиард, буквално всяка страница беше подложена на щателно разглеждане и обсъждане.
Тиамак разбра, че посланието на Моргенес до него може би се е отнасяло до стиха за Трите меча. Беше смятал за невъзможно някой да знае за собственото му тайно съкровище, но разкритията от последните дни го опровергаваха. Когато донесоха хляб и вино за вечеря, Тиамак най-после заговори:
— Имам нещо, което се надявам да погледнете. — Той внимателно остави чашата си и извади увития в листа пергамент от торбата си. — Открих това на пазара в Кванитупул. Надявах се да го отнеса на Диниван в Набан, за да видя какво ще каже. — Разви го много предпазливо и докато другите трима се приближиха да погледнат, изпита нещо като неспокойната гордост на баща, когато за пръв път донася детето си пред старейшините, за да потвърдят Кръщаването му.
— Благословена Елисия, истински ли е? — ахна Странгиард.
Тиамак поклати глава.
— Ако не е, значи е много грижливо изработен фалшификат. През годините ми в Пердруин съм виждал много писания от времето на Нисес. Това тук са римърсгардски руни, както би ги изписал някой от онова време. Вижте обратните спирали. — Той посочи с треперещ пръст.
— … от Каменната градина на Нуани… — прочете Бинабик.
— Или Скалистата. Мисля, че това означава Южните острови — каза Тиамак. — Нуани…
— Е стар набански бог на морето. — Странгиард беше толкова развълнуван, че го прекъсна — нещо изумително за стеснителния архивар. — Разбира се — Каменната градина на Нуани — островите! Но какво означава останалото?
Докато останалите спореха, Тиамак почувства прилив на гордост. Детето му беше посрещнато от старейшините с одобрение.
— Не е достатъчно да отстояваме позициите си. — Херцог Исгримнур седеше на едно столче пред Джосуа. — Спечелил си важна победа, но тя нищо не значи за Елиас. След няколко месеца никой няма да си спомня за нея.
Джосуа се намръщи.
— Разбирам. Затова ще свикам съвета.
Исгримнур поклати глава.
— Това не е достатъчно, ще ме извиниш, че го казвам. Знаеш, че съм си безцеремонен.
Принцът се усмихна.
— Това ти е задачата, Исгримнур.
— Тогава нека ти кажа това, което мисля. Трябват ни още победи, и то скоро. Ако не отблъснем Елиас, няма да има значение дали тази глупост за трите меча ще проработи, или не.
— Наистина ли смяташ, че е глупост?
— След всичко, което видях през последната година? Не, нищо не бих нарекъл глупост в тези времена — но това измества същността. Докато седим тук като котка на дърво, нямаме никаква възможност да се доберем до Блестящ гвоздей. — Херцогът изсумтя. — Ама че работа! Още не мога да свикна да мисля, че мечът на Джон всъщност е Минияр! Можеше да ми отрежеш главата с гъше перо, когато ми каза това.
— Явно всички трябва да свикваме с изненади — каза сухо Джосуа. — Но какво предлагаш?
— Набан — отсече Исгримнур без колебание. — Знам, че би трябвало да настоявам да побързаш да освободиш народа ми в Елвритшала. Но си прав в страховете си. Ако това, което чух, е вярно, половината от боеспособните мъже в Римърсгард са принудени да постъпят в армията на Скали. Ще е изнурителна борба, докато го победим. Мразя го до гадните черва, но съм последният, който би го нарекъл лесен противник.