![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Кристалът изведнъж светна - този път още по-ярко от одеве. Зелените му лъчи се втурнаха в помещението и накараха да засветят десетките кръстосани в антрето нишки на стражеви заклинания.
Естествено, Фарг не ги видя, но се намръщи - струваше му се, че в помещението мирише на неприятности.
Фесис даде на кристала заповед... и този път не успя да предупреди другаря си, който за щастие и сам внимаваше. Двамата презглава се претърколиха назад, а от антрето през отворената порта бликна огън като ревящ дъх на дракон.
Очевидно вторият капан бе по-сериозен. И при това Фесис не бе успял да го обезвреди. Притискаха се към паважа. През рева на огъня Фесис чуваше как центурионът ругае. Странно -гласът на Фарг бе по-скоро весел.
Пламъците се укротиха и легионерите се изправиха.
Миришеше на опожарено, Фарг потупа необикновения си подчинен по рамото -с одобрение. Младежът потисна въздишка.
- Справяш се отлично - каза центурионът, забелязал киселата гримаса на Фесис. - Хайде, войнико, усещам, че ще изпълним овреме заповедта на Императора!
Тави успя да заобиколи Хвалин от безопасно разстояние и щастливо избегна няколко засади. Маговете вече не смееха да влизат в близък бой с безумното момиче. Опитваха се да я притискат отдалеч, да я принуждават да минава през опустошените от Гибелния порой места, където водата все още киселееше от отровата на бедствието. Тави пък упорито се стремеше да се добере до главния Южен друм - да се промъква през горите беше безнадеждно.
Но въпреки нейната умора и усилията на преследвачите, девойката увеличаваше спечелената с отчаяната атака преднина. Надпреварата й костваше много - Тави буквално изгаряше като в пещ плътта си. Беше станала кожа и кости, а когато се одраскваше от бодливи храсталаци, капките кръв бяха тъмнокафяви.
Вълшебницата хладно пресметна колко дни й остават преди да рухне и спокойно броеше залезите до срока -собствения си край... или победа.
...Отново я настигнаха, очевидно усетили състоянието й.
Рядка верига аколити. Всички бяха млади, неопитни, но компенсираха това с идеално съчетани действия - като църковен хор, който й пееше упокойна молитва.
Тя се приготви да унищожи тялото си, когато усети мрежата заклинания около снагата си и чу момчешки радостно-напрегнат глас:
- Държа я кучката...
Изведнъж се обади още един - стряскащ, непознат. Някак много познато непознат... Глас на старец.
- Ей! Я стига!
Като селски пъдар, който хока нападнали кметската ябълкова градина хлапаци.
- Кой си ти, бе?! - Презрението на младостта към старите и немощните.
- Виж ме, може пък и да ме познаеш. - Старецът се присмиваше на младоците.
- Ще те позная аз, дърт задник такъв, ще те... хлъц... Хлъц! А, нееее!!!
Тави не виждаше нищо от умора - черна пелена бе паднала пред очите й. Дори едва чуваше. Не намери сили да се изненада.
Обкръжилите я магове изпищяха в един глас... после се чу тропот на копита, трясък на чупещи се клони... звуците се отдалечаваха...
Притисналото я към земята заклинание изчезна.
- Излез насам, момиче - подкани я мек старчески глас. Тя се изправи, залитайки. Погледът й бавно се избистри.
Хващайки се за околните дънери като за патерици, Тави се измъкна на Южния друм.
Не знаеше какво да очаква. Но се позачуди. Нима този дрипав просяк, прегърбен, с дълга сплъстена брада, е прогонил младите нахални магове?! Та те офейкаха като зайци от глутница хрътки!
Тя изграчи нещо с пресъхнала уста.
- Да, аз ги изпъдих - отвърна старецът. - След всичко преживяно щеше да е много нелепо да загинеш по този начин,
Тави.
- От... откъде ме познаваш? - едва от третия път успя да изрече тя.
Не разбра кога се е опряла на сухата му, необичайно силна ръка.
- Ами... помогнах ти в джуджешките пещери - отвърна просякът, чието наметало сякаш бе съшито от парцали есенна крайпътна кал.
Очите на девойката се отвориха широко и тя жално-радостно изхленчи.
- Не - поклати глава старецът. - Не съм твоят Учител. Не го познавам, макар да бих желал това... Аз съм... имам много имена.
Но напоследък ме познаваха като Заточения.
Тъмна светкавица избухна в главата и изнемощелите гърди на Тави.
"О, богове! Същият отшелник, за когото свещениците приказваха, че може да е самият Спасител! Спасителят, чието пришествие означава ни много, ни малко а......краят на Света!"
Старецът се намръщи.
- Не! - Сетне омекна и се усмихна. - Да вървим, моето момиче. Тук няма повече какво да правим. Имаш нужда от топла гъста чорба, гореща вана и три дни под мека пухена завивка.