Друговремец [bg]

Беше по-скоро наметало от меча кожа - закопчано с брошка, голяма колкото дланта ми. Беше във формата на изправени на задните си крака елени, събрали глави, така че оформяха кръг. Иглата беше ветрилообразна, с формата на еленска опашка.

Забелязах всички тези подробности, защото брошката се намираше току пред носа ми. Вдигнах глава и за миг допуснах, че срещу мен наистина има мечка.

Но мечките все пак не носеха брошки и нямаха очи като боровинки - малки, кръгли, тъмносини. Бяха потънали в подути бузи, в чиято основа растеше сребристочерна брада. Подобна коса се спускаше над широки рамене и се смесваше с космите на наметалото, което въпреки новото си приложение, още намирисваше на предишния си собственик.

Очичките преминаха по мен и оцениха и раздърпаното ми облекло, и изначалното му добро качество, включително двата ми пръстена, златен и сребърен. Обръщението на мечката беше формулирано според тези наблюдения.

- Явно се намирате в беда, госпожо - рече формално и наклони тежката си глава, още поръсена с топящ се сняг. - Можем ли да сме ви от помощ?

Поколебах се как да отвърна. Отчаяно имах нужда от помощта на този човек, но речта ми навярно веднага ме е разкрила като англичанка. Стрелецът, който ме беше съпроводил, се обади:

- Намерих я край Уентуърт - каза лаконично. - Биеше се с вълци. Англичанка - добави подчертано и боровинковите очи на домакина ми ме фиксираха с неприятни размишления в дълбините си. Изправих се в пълен ръст и се опитах да вляза в ролята на матрона.

- Англичанка по рождение, шотландка по брак - рекох твърдо. - Казвам се Клеър Фрейзър. Съпругът ми е затворник в Уентуърт.

- Разбирам - каза бавно мечката. - Е, аз се казвам Макранох и в момента се намирате на моя земя. Виждам по дрехите ви, че сте жена от добро семейство. Как се озовахте сама в леса Елдридж нощем?

Залових се за шанса - имах възможност да се представя, както и да открия Мърто и Рупърт.

- Дойдох с още неколцина от клана на съпруга ми. Англичанка съм и предположихме, че мога да вляза в затвора и да открия начин да, хм, изведем съпруга ми оттам. Само че, хм, си тръгнах по друг път. Търсих приятелите си, когато ме връхлетяха вълци, от които този господин така смело ме спаси.

Опитах да се усмихна с благодарност, но жилавият стрелец не показа с нищо, че ме е чул.

- Със сигурност сте срещнала нещо зъбато - съгласи се Макранох, наблюдавайки процепите в полите ми. Подозрителността временно отстъпи на гостоприемството. - Ранена ли сте? Само поодраскана? Е, несъмнено ви е студено и сте поуплашена. Седнете до огъня. Хектор ще ви даде да пийнете нещо, а после ще ми разкажете за тези свои приятели.

Извади грубо издялана табуретка и ме настани на нея с огромна длан върху рамото ми.

Торфеният огън не излъчва светлина, но е много топъл. Потреперих неволно, когато кръвта се завърна в замръзналите ми ръце. След още няколко глътки от кожена манерка, която Хектор с нежелание ми даде, се сгрях съвсем.

Обясних, доколкото можах, в какво положение съм. Описанието на излизането ми от затвора и ръкопашната схватка с вълка бе прието с особен скептицизъм.