За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Читателската публика не трябва да забравя, че е задължена на г. абат Дюбо за няколко превъзходни съчинения; и за него трябва да се съди по тия съчинения, а не по книгата, за която става дума. В нея г. абат Дюбо е допуснал много грешки, защото той е имал пред вид повече граф Дьо Буленвилие, отколкото своя предмет. От всички мои критики аз ще изведа следната мисъл: ако един такъв голям човек се е заблудил, от какво ли не трябва да се страхувам аз?
КНИГА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
ТЕОРИЯ НА ФЕОДАЛНОТО ПРАВО НА ФРАНКИТЕ В ОТНОШЕНИЯТА НА ТОВА ПРАВО КЪМ ПРОМЕНИТЕ В ТЯХНАТА МОНАРХИЯ
Глава I
Изменения в длъжностите и феодите
В началото графовете били изпращани по окръзите по за една година; но скоро те започнали да откупват правото за продължение на своите длъжности. Пример за това намираме още при царуването на внуците на Хлодвиг. Някой си Пеоний, граф в град Д’Оксер, изпратил сина си Мумолус да занесе пари на Гонтран, с които да получи разрешение за продължаване на длъжността си; синът дал тия пари за себе си и така получил мястото на баща си. Кралете още тогава започнали да се покваряват чрез продажба на своите благодеяния.
Макар според законите на кралството феодите да били възвратими, те не се давали и не се вземали обратно по прищявка или произвол; този въпрос бил обикновено един от главните, които народните събрания решавали. От само себе си се разбира, че и в този случай, както и в предишния, се появила корупция; и че притежанието на феода е можело да се продължи с пари, както е можело да стане и с графската длъжност.
Аз ще покажа по-нататък в тази книга, че освен даренията, които господарите правели за определено време, е имало и такива дарения, които се правели за постоянно. Веднъж дворът поискал да отмени направените по-рано дарения; това предизвикало всеобщо недоволство и скоро бил извършен оня знаменит преврат в историята на Франция, който започнал със страшното зрелище — разкъсването на Брунхилда.
Преди всичко изглежда странно как е могла тази кралица — дъщеря, сестра, майка на толкова крале, прочута и днес с дела, достойни за един римски едил или проконсул, надарена от природата с удивителни практически способности, притежаваща достойнства, които така дълго са се ценели, как е могла тя изведнъж да се изложи на толкова продължителни, срамни и жестоки мъчения от страна на един крал, който не се е ползувал с голямо уважение от своя народ, освен ако не е изпаднала по някаква частна причина в немилост пред народа. Хлотар я упрекнал за смъртта на десет крале; в същност той бил заповядал да бъдат убити двама от тях; а няколко други станали жертва на съдбата или умрели от злобата на друга кралица; и народът, който оставил Фредегонда да умре в нейните постели и даже се възпротивил на нейното наказание за ужасните престъпления, трябва да е станал твърде равнодушен към престъпленията на Брунхилда.