Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Лоша вест за благородник? О, не, господин графе! — вежливо отвърна Портос. — Явих се тук, за да ви кажа, че вие жестоко сте оскърбили един мой приятел.
— Аз ли, господине? — възкликна Сент-Енян. — Аз съм оскърбил ваш приятел? Но кой, кажете ми!
— Виконт Раул дьо Бражелон.
— Аз съм оскърбил господин Дьо Бражелон! Наистина, господине, не съм могъл да направя това, тъй като господин Бражелон, когото аз познавам съвсем слабо, дори съвсем не го познавам, се намира в Англия. Не съм го виждал отдавна и не съм му нанасял оскърбление.
— Господин Бражелон е в Париж, господине — каза невъзмутимо Портос, — а що се отнася до оскърблението, аз гарантирам, че сте го оскърбили… щом той ми каза това. Да, графе, вие сте го оскърбили жестоко, смъртоносно, повтарям: смъртоносно.
— Но това е невъзможно, бароне, кълна ви се, това е напълно невъзможно!
— Впрочем — добави Портос — вие не може да не знаете, тъй като Бражелон ви е предупредил с бележка.
— Не съм получавал никаква бележка. Давам ви дума.
— Учудващо! А Раул казва…
— Сега ще се убедите, че действително не съм получавал никаква бележка.
Дьо Сент-Енян позвъни.
— Баск, колко бележки са донесени в мое отсъствие?
— Три, господин графе.
— От кого са?
— От господин Дьо Фиеск, от госпожа Дьо ла Фер и от господин Де лае Фуентес.
— Това ли е всичко?
— Всичко, господин графе.
— Пред господин барона трябва да казваш истината, цялата истина! Заради теб аз ще отговарям…
— Имаше още записка от…
— От кого? Казвай по-скоро!
— От госпожица Ла Ва…
— Достатъчно — прекъсна го Портос, воден от деликатност. — Вярвам ви, графе.
Дьо Сент-Енян сам изпрати лакея и сам затвори вратата след него. Връщайки се при своя гост, като гледаше право пред себе си, той изведнъж забеляза, че от ключалката на съседната врата стърчи бележка — същата, която беше сложена там от Бражелон.
— Това пък какво е? — учудено възкликна той.
— О, о — присъедини се към него Портос.
— Бележка в ключалката!
— Може би това е нашата бележка, господин графе — каза Портос. — Вижте я.
Сент-Енян измъкна хартийката.
— Бележка от господин Дьо Бражелон!
— Виждате ли! Аз се оказах прав. Като твърдя нещо…
— Донесена тук от самия виконт Дьо Бражелон — промълви, пребледнявайки, графът. — Но това е възмутително! Как е проникнал тук?
Сент-Енян позвъни отново. Появи се Баск.
— Кой е идвал тук, докато аз бях на разходка с негово величество краля?
— Никой, господин графе.
— Това е невъзможно. Някой е идвал.
— Не, господин графе, никой не е могъл да влезе, тъй като ключовете са в джоба ми.
— Въпреки това в ключалката намерих тази бележка. Някой я е сложил. Не е могла сама да попадне там.
Баск вдигна ръце недоумяващо.
Дьо Сент-Енян прочете бележката и я смачка.
— Тук се крие нещо — замислено каза той.
— Не желаете ли да се върнем към нашия разговор? — попита Портос, когато лакеят си тръгна.
— Виконт Дьо Бражелон пише, че ще бъда посетен от един негов приятел.
— Този приятел съм аз. Излиза, че той ви е предупредил за моето посещение.
— За да ми предадете поканата.
— Именно.
— Той твърди, че аз съм го оскърбил?
— Жестоко, смъртно!
— Но по какъв начин, обяснете ми, моля ви. Неговите действия са толкова тайнствени, че трудно мога да намеря в тях някакъв смисъл.
— Господине — започна Портос, — моят приятел сигурно има достатъчно причини. Що се касае до действията му, които наричате тайнствени, то обвинявайте за това само себе си.
Последните думи Портос произнесе с такъв уверен тон, че ако човек не го познаваше, щеше да помисли, че са пълни с дълбок смисъл.
— Тайна! Да допуснем. Нека се ориентираме в нея — предложи Сент-Енян.
— Преди всичко — започна Портос — вие сте се преместили от старата си квартира.
— Вярно е. Преместих се.
— Значи признавате това? — попита Портос с видимо удоволствие.
— Дали признавам? Разбира се, че признавам. Защо ще отричам?
— Значи признавате. Много добре — Портос сгъна един пръст.
— Вижте, господине, по какъв начин моето преместване може да нанесе обида на виконт Дьо Бражелон? Отговорете ми! Нищо не разбирам от вашите тълкувания. Портос го спря и каза важно:
— Господине, това е първото обвинение на господин Дьо Бражелон. Щом го предявява, значи се чувства оскърбен.
Сент-Енян нетърпеливо тропна с крак по паркета.
— Това прилича на неприлична кавга — каза той.
— Не може една кавга да е неприлична, когато имате работа с такъв порядъчен човек като виконт Дьо Бражелон. Нищо ли няма да добавите за преместването?