Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Разбира се.
— През всичките тези години ти твърдеше, че знаеш само „номера“, но в същото време постигаш най-проклетите неща, които не мога да нарека по никакъв друг начин освен магия. Сега си подхванал да основаваш религия. Значи, въпросът ми е какво всъщност си намислил?
Накор се ухили.
— Започвам нещо важно. Не съм сигурен как ще продължи и се съмнявам, че ще видя края му, но правя нещо, което може би е най-важното от всичко, което съм правил в живота си.
— И мога ли да попитам какво е то?
Накор обгърна с жест бедната сграда, в която седяха.
— Вдигам църква.
Ру поклати глава.
— Щом казваш… Я ми кажи, Накор, някой някога наричал ли те е луд?
Накор се засмя.
— Често, и повечето пъти — сериозно.
Ру стана.
— Благодаря за чая. Ще видя какво мога да направя за зърното. И ако ми осигуриш онези работници, ще ти поръчам статуите.
— До утре.
Шо Пи влезе и рече:
— Учителю, дошлите да чуят урока са готови за храна.
— Да ги нахраним тогава — каза Накор.
Старият комарджия, превърнал се в религиозен водач, спря при вратата на кабинета си погледна замислено петимата. Четирима от тях щяха да си отидат, след като напълнеха коремите си, но момичето, Алийта, щеше да остане. И без да знае защо, Накор разбра, че пътеката на бъдещето му е свърнала в определена посока заради нейното присъствие тук. Не знаеше по какво го е разбрал, но беше сигурен, че оттук насетне тя е най-важната личност в новооснованата му църква и че животът й трябва да бъде опазен повече от всеки друг, включително и неговия. Затаил тези мисли за себе си, той влезе в склада и помогна на послушниците си да нахранят гладните.
Ерик посочи и попита:
— Какво виждаш там?
— Иде нещо по пътя — отвърна Акий, хадатският планинец. — Сам мъж, на кон.
Ерик примижа срещу залязващото слънце. Точно така, едва доловимото доскоро движение, тъмното петънце на яркия небесен фон се превърна във фигура на мъж на кон, който в лек тръс приближаваше по Кралския път.
Ерик фон Даркмоор, капитан на Пурпурните орли, и една смесена част, включваща мъже от неговата рота, хадатски планинци и членове на Кралските крондорски първопроходци, се бяха пръснали от двете страни на пътя.
— От нашите ли е? — попита Ерик.
— Така мисля — каза Акий. — Мисля, че е Джими Джеймисън.
— Откъде си сигурен?
Хадатецът се усмихна.
— С времето човек свиква да разпознава приятеля по начина, по който седи на коня.
Ерик се обърна да види дали мъжът не се шегува и видя, че е сериозен. През зимата Ерик бе прекарал достатъчно време с хадатския планинец и неговата част, за да започне да го уважава и дори харесва, доколкото човек можеше да харесва малко саможивите планински бойци. Акий беше водач в селото си и неговият глас се смяташе за един от най-важните в съвета на хадатския народ в Ябон, това поне Ерик беше разбрал.
Открил бе също така, че мъжът е внук на един приятел и боен спътник на бившия принц на Крондор, някой си Бару, с прозвище Убиеца на влечуги, и поради това се смяташе, че Акий е много отзивчив към Кралството, едно рядко срещано качество сред независимия и суров народ на Ябон. От всички народи, живеещи по границите на Кралството, най-надменни бяха хадатците. Фактът, че част от тях се бяха отзовали на призива на херцога на Ябон за съгледвачи, се свързваше с това, че сред тях беше Акий.
Джими приближи и Ерик и Акий излязоха от заслона на дърветата и подкараха към него. Джими дръпна юздите и вдигна ръка за поздрав.
Щом спряха пред него, Ерик кимна, а Акий каза:
— Изглеждаш, сякаш си преживял нещо неприятно.
— Можеше да бъде и по-лошо — отвърна Джими.
— А Даш? — попита Ерик.
Джими поклати глава.
— Бил е в плен известно време, но им избягал. Не знам дали е в града, или се е измъкнал. Ако се е измъкнал, значи е на път насам. Ако е в града и са го хванали, получих уверения, че няма да пострада.
— Уверения? — възкликна Ерик.
— Дълга история. Трябва да го кажа на принц Патрик или поне на Оуен Грейлок.
— Имаш късмет — каза Ерик. — Тъкмо тръгвам обратно за Рейвънсбърг, където е предната част на Оуен. Принцът все още е в Даркмоор, но оттук дотам пътищата са наши, почти толкова мирни, колкото преди войната. Можеш да стигнеш при принца за по-малко от седмица.
— Добре. Много се уморих по пътя и едно топло ядене, баня и меко легло ще ми дойдат страшно добре.
Ерик кимна и се обърна към Акий.
— Изпрати съгледвачите си на още един ден път на запад и докладвай.
— Няма нужда — намеси се Джими. — Генерал Дуко отзовава всичките си патрули. Единственото, от което може да се опасявате, са разбойници и поотегчени наемници. Можете да придвижите цялата си част до околностите и да вдигнете становете си там, на по-малко от ден езда от града.