Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик го изгледа с любопитство, но каза само:
— Май ще е по-добре да тръгна с теб, Джими.
— Къде ви е лагерът?
— На няколко мили оттук. — Ерик махна за довиждане на Акий, обърна коня и двамата с Джими подкараха в раван. Ерик описа полукръг с ръката си.
— Държим под свой контрол всички гори на по няколко мили от двете страни на пътя.
— Не сте имали много проблеми през последните няколко седмици, нали?
— Не, всъщност. Малко разбойници, по някой дезертьор, два малки сблъсъка с наемници от съседите ни на юг, но от доста време не сме виждали силите на Фадавах.
— Дуко иска да сключи сделка с Патрик.
— Плаща ли ще обръща? — попита Ерик. Беше служил два пъти отвъд морето и беше запознат с традицията на наемниците в Новиндус да служат на онзи, който предложи най-висока цена. Зависимостта от такива сили беше една от причините, беше убеден той, никой там да не успее да съгради империя, преди Изумрудената кралица да започне своите завоевания.
— Не точно — отвърна Джими и запозна Ерик с предложението на Дуко.
Ерик подсвирна.
— Не мисля, че Патрик ще е доволен. Според това, което ми разправя Грейлок и което сам видях преди да тръгна от Даркмоор, принцът търси повод за бой — с Кеш, с нашественици, все му е едно с кого.
— Ще оставя на баща ми и Оуен да го убедят — каза Джими. — Твърде благоприятно раздаване на картите е, за да не се съгласи. Ако се съгласи, спасява живота на хиляди хора и ускорява възвръщането на Западните владения с цяла година.
Ерик си замълча, но като знаеше буйния нрав на принца, не остана много убеден, че Патрик ще погледне на нещата по този начин.
Даш огледа ботушите и дрехите, осигурени му от Шегаджиите. Вършеха работа, но изобщо не можеха да се сравнят с онези, които му взеха, когато го плениха.
Лизли Ригър, Праведника, го изгледа, когато се надигна да си тръгне.
— Все още не, момче. — Старецът махна на Трина и останалите да напуснат стаята, за да остане с Даш насаме, и когато вратата се затвори, каза:
— Трябва да разбереш нещо. Не мисля, че ще издействаш тази амнистия за нас, така че този разговор може да се окаже безсмислен. Пък и без това аз скоро ще умра. Лекуващите жреци не могат да направят нищо повече, а аз все едно съм стар. Друг ще заеме тук моя пост. Кой ще е той не зная, макар че имам две предположения. Би могъл да го заеме Джон Тъпин — той е силен, суров и мнозина се боят от него. Трина също би могла, стига да си мълчи и да е умна — а тя е, — и да може да се задържи зад кулисите. Но който и да се окаже, споразуменията между теб и мен няма да го обвързват. Както казах, ако не успееш да накараш принца да се съгласи да ни даде опрощение за минали престъпления, е все едно. Но върнеш ли се с обещания, най-добре ще е те да се спазят, защото ако извършиш клетвопрестъпление към Шегаджиите, все едно колко високо си се издигнал, къде живееш или какъв висок пост си получил, рано или късно някой от нашето братство ще те намери през нощта и ще сложи край на живота ти. Разбираш ли?
— Разбирам.
— Знай и това, Дашел Джеймисън: пристъпиш ли веднъж през тази врата, ти си положил кръвна клетва да не издаваш нито с думи, нито с дело какво си видял тук, нито можеш да свидетелстваш срещу някой от хората, които си срещнал. Това е клетва на мълчанието, защото човек не може да излезе жив оттук без такава клетва.
Даш не обичаше заплахите, но беше слушал от дядо си достатъчно истории за Шегаджиите, за да не се съмнява, че думите на Лизли не са празна заплаха. Затова отвърна:
— Знам правилата не по-зле от всеки, роден тук.
— Не се съмнявам. По-младият ми брат не беше от най-сдържаните. Подозирам, че знаеш за работите на Шегаджиите не по-малко от собствените ми хора. — Праведника махна с костеливата си ръка. — Преди да навести малкия ми дюкян преди години и да ми обясни как стоят нещата и как от мен ще се поиска да ръководя занаята на Шегаджиите, бях готов да се обзаложа, че нашите похвати и тайни са ненарушими. Много бързо разбрах, че Джими ни е следял също както ние следяхме него. И не само това, разполагал е с други, които да ни следят, докато него го няма. Накрая той се оказа много по-добър херцог, отколкото аз — водач на Шегаджиите.
Даш сви рамене.
— Ако Патрик направи каквото го помоля, все едно — всичко ще приключи.
Старецът се засмя.
— Смяташ, че някакво си опрощение ще вкара нашето дрипаво братство в правия път? Само няколко минути след като се оповести опрощението, някои от по-безразсъдните ни младежи ще почнат да режат кесии по пазара или да тарашат по складове и мазета, млади ми Даш. За такива като нас кривият път е ни повече, ни по-малко част от живота ни.