Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Лизли въздъхна.

— Мислех се за успял човек. Когато умрял баща ми, един от най-доверените му помощници установил контрол над Шегаджиите и се нарекъл Добродетелния. Аз на свой ред го свалих и се нарекох Пресметливия. А се върнах на името Праведника, като знак, че спазвам споразумението, което бях сключил с дядо ти, и за да създам лъжливото впечатление, че съм се разграничил от Шегаджиите… Но моите постижения бледнеят в сравнение с тези на Джими Ръчицата, крадеца, управлявал поред двата най-могъщи града в Кралството. Той беше най-могъщият благородник в държавата. Какъв човек беше само!

Даш кимна.

— Разбирам какво искате да кажете. За мен той беше просто дядо и ми разказваше много чудни истории. Понякога забравях, че са истински.

Праведника каза:

— Но сега въпросът е какво да правя с теб?

— С мен?

— Ти си тук, за да шпионираш за баща си. Само по себе си това не е проблем, но фактът, че си ме видял, говорил си с мен и пускането ти е проблем.

— Ако се закълна, че няма да казвам нищо за вас на никого, това ще промени ли нещата?

Старецът отново се изсмя сухо.

— Едва ли. Ти си този, който си, момче, и тези неща може да останат помежду ни за известно време, но рано или късно, когато работите тук донякъде се оправят, ще дойде ден когато някой Шегаджия ще създаде проблем, който ще предизвика малко по-сериозно внимание към нас. Случва се от време на време. И тогава ще започнеш да се чудиш на кого си длъжен да бъдеш по-верен, на своя принц или на стария Лизли, дядовия ти брат. Предвид цялото ти родословие, не се съмнявам, че ще ме предадеш при първата възможност.