Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Аз ще те уча — каза Миранда.
Пъг я погледна.
— Ти?
Тя го целуна.
— А ти ще учиш мен. И двамата ще учим твоите ученици на острова на моя баща, а те ще учат нас. Чакат ни книги, които тепърва ще трябва да прочетем и разберем, имаме и Коридора на световете, през който можем да стигнем до мъдрост, немислима на тази малка планета. И разполагаме с векове, за да го сторим.
Пъг въздъхна.
— Искаш да ми внушиш, че уж има надежда.
— Винаги има надежда.
На вратата се почука и Миранда стана от скута на Пъг. Беше дворцов паж.
— Милорд, принцът моли да се явите веднага.
Пъг погледна Миранда, но тя само сви рамене с любопитство и не каза нищо. Той й кимна и тръгна след пажа.
Мина през витите коридори на замъка Даркмоор и стигна до покоите на стария барон, използвани сега от принц Патрик. Пажът отвори вратата и отстъпи встрани, за да може Пъг да влезе.
Патрик вдигна глава от бюрото на стария барон Ото и каза:
— Магьоснико, имаме проблем. Надявам се, че ще можеш да се справиш с него.
— Какъв е проблемът, ваше височество?
Патрик му подаде един свитък.
— Донесение от Север. Сааурците са решили да се покажат.
— От Север? — Пъг се озадачи. Когато бе убедил сааурците да напуснат бойното поле при последната битка за Даркмоор, техният предводител, ша-шаханът, се бе заклел, че ще изтръгне кървава цена за неправдите, нанесени на Сааур. Но на север се намираха армиите на Фадавах, най-вероятният обект на такова възмездие. Как бе възможно сааурците да са се върнали при старите си съюзници, след като се бяха оттеглили?
— Къде на север, ваше височество?
— По-точно на североизток! Презимували са северно от нас, между планините и горите на Тъмни лес. Заели са южния край на Степите на Адския тътен и сега са ударили на юг.
— На юг! — с тревога повтори Пъг. — Нападнали са нас?
Патрик хвърли пергамента на бюрото.
— Прочети. Разбили са наш отряд, оставен в резерв в подножията в случай, че Фадавах се опита да извърши пробив някъде по Кошмарния хребет. Избили са всички бойци.
— Продължават ли да се придвижват?
— Не — каза Патрик. — Това е добрата новина. Изглежда, са се задоволили с това да избият триста мои бойци, след което да се оттеглят. Но са ни оставили предупреждение.
— И какво е то?
— Оставили са на бойното поле триста забити кола. С по една глава, набучена на всеки. Това е ясно предизвикателство.
— Не, ваше височество — поправи го Пъг. — Не е предизвикателство. Това е предупреждение.
— Предупреждение за кого? — каза Патрик, едва сдържайки гнева си.
— Към всеки. Към нас, към Фадавах, към Братството на Тъмната пътека, към всяко разумно същество, оказало се достатъчно близо, за да види черепите. Джатък ни казва, че сааурците смятат да задържат за себе си Степите на Адския тътен и че трябва да отстъпим.
Патрик помисли и каза:
— Освен номади, контрабандисти на оръжие и разбойници, там не живее никой, който бих нарекъл „гражданин на Кралството“, но все пак тези земи са част от владенията ни. Проклет ще съм до най-долния кръг на ада, ако позволя една армия чуждоземци да съкруши войските ми и да обявят независима държава в нашите граници.
— Какво искате от мен, ваше височество?
— Утре заранта изпращам един отряд на север. Ще съм ти благодарен, ако ги придружиш. Ти си този, който може да убеди сааурците да се откажат от войната. Ако този Джатък пожелае да обърне гнева си срещу Фадавах, ще оттегля моите войници по северния хребет и дори ще му осигуря припаси, за да атакува Фадавах в Ябон. Но гадости няма да търпя.
— Какво искате да им предам?
— Предай им, че трябва да прекратят враждебните си действия срещу нас и да се изтеглят от земите ни.
— До къде, ваше височество?
— Все ми е едно — отвърна Патрик. — Могат да се изтеглят към брега или да се върнат в родината си с плуване, все ми е едно. Но да търпя да ми казват да отстъпя каквато и да било част от принципата… Това е прекалено! — Гласът на Патрик се повиши и Пъг разбра, че гневът напълно го е овладял.
— Тръгвам с удоволствие, ваше височество.
— Добре — каза Патрик вече по-спокойно. — Известил съм капитан Субаи, който командва северните ни части по хребета, че някой ще дойде. Искам да го накараш да те придружи и искам този въпрос да се реши. Достатъчно грижи си имам с тази история в Звезден пристан, Кеш се държи тъпо, а и Фадавах продължава да живее в принципата ми. Не мога да позволя и на сааурците да се надигнат. Ако се вслушат в разума, и аз ще се вслушам в разума. Поискай от тях да ми кажат какво трябва да направя, за да ги махна от Кралството, и аз ще го направя. Но ако откажат, мога да направя само едно.