Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Доброто и злото са естества. Те нямат естество. Те са каквото са.
— Абсолютни?
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, доброто и злото съществуват ли в някакъв абсолютен смисъл?
— Предполагам, че да — отвърна момичето. — Имам предвид, според мен хората правят каквото правят, и понякога то е добро, а понякога — зло, а понякога не съм сигурна, но там някъде доброто и злото съществуват, предполагам.
— Добро предположение — усмихна се Накор. — Би ли искала да останеш с нас?
— Зависи — отвърна тя с нескрит скептицизъм. — И зависи защо.
— Трябват ми умни мъже и жени. Трябват ми хора, които съзнават, че това, което вършим, е важно, без да се взимат много на сериозно.
Момичето прихна.
— Никога не съм се взимала много на сериозно.
— Добре. Аз също.
— А какво точно вършите?
Гласът на Накор стана сериозен.
— Там някъде съществуват непонятни за теб сили. Непонятни и за мен. — Ухили се, после отново стана сериозен. — Много от тези качества, които повечето хора смятат за „абстракции“, в действителност представляват обективни същности. Разбираш ли ме?
Тя поклати глава.
— Дума не разбрах.
Накор се засмя.
— Добре. Честна си. Ще го обясня другояче. Добрата богиня спи. Изпаднала е в транс, причинен от зли сили. За да я събудим, ние трябва да вършим добри дела в нейно име. Ако достатъчно от нас започнат да се трудят в името й, тя ще се върне при нас и злото ще бъде изтласкано обратно в сенките, където му е мястото.
— Това го разбирам — каза Алийта.
— Но не го вярваш.
Бившето ханджийско слугинче сви рамене.
— Не знам. Никога не съм отбирала много от богове и богини. Но ако това ще напълни стомаха ми, готова съм да повярвам за малко.
— Съвсем откровено. — Ру влезе в кантората и Накор се надигна. — Ще те храним, докато желаеш да останеш тук и да се учиш да вършиш добро в името на Богинята.
Момичето си излезе, а Ру попита:
— Още една душа, спечелена за вярата?
— Може би — каза Накор. — Потенциално. Доста интелигентна е.
— И привлекателна при това, макар и по странен начин — отбеляза Ру. — Не хубава, но привлекателна.
— Видях — ухили се Накор.
Ру седна и Накор му наля.
— Прощавай, че не изпълних цялата ти поръчка, но недостигът в момента е навсякъде — каза Ру. — Преди малко се карахме с интенданта на принц Патрик. Армията е готова за поход, но нямат достатъчно припаси, а аз не мога да им обещая повече от това, което вече докарах от Изтока, да не говорим за това, което искат. — Ру отпи от горещия чай. — Не е хубав, но става. — Остави чашата на масата и продължи: — Даже фургони не мога да намеря. Можех да докарам повече, ако бях намерил фургони, но повечето майстори на коли в Саладор работят за армията. Ако Патрик убеди краля да ми даде от неговите фургони, бих могъл да ги докарам пълни със стока, но те карат оборудване за войската — оръжия, седла, одеяла, такива неща.
Накор кимна.
— Трябва да си възстановиш търговията и да я развъртиш тук.
Ру се засмя.
— Де да можех.
— А защо не си направиш фургони тук?
— Няма майстори. Самият аз разбирам малко от поддържането им — в края на краищата отраснах като колар, — но не и от правенето им. Знам малко дърводелство, но не ме бива по металните части, а за направата на едно колело си се иска специално умение.
— Ако ти намеря майстори, ще направиш ли нещо за мен?
— Какво?
— Услуга.
Ру се усмихна и киселото му чувство за хумор изби на тясното му лице.
— Будалкаш ме, нали?
Накор се засмя.
— Мошеника не можеш да избудалкаш.
— Казвай.
— Ако ти намеря шестима майстори на коли, искам да поръчаш да ми направят една статуя.
— Статуя ли? За какво?
— Ще ти кажа, след като намеря хората. Ще го направиш ли?
Лицето на Ру се намръщи пресметливо и той отвърна:
— Хайде да са шестима майстори на коли, един ковач и трима дърводелци, и ще ти поръчам две статуи.
— Готово — каза Накор и плесна с ръка по масата. — Имаш ги още утре. Къде да ти ги пратя?
— Превърнах един склад извън града в моя кантора тук, в Даркмоор. Ще я използвам за база, докато не се върна в Крондор. Излизаш от източната порта и на първото кръстовище хващаш наляво. Зеленият склад вдясно, не можеш го сбърка.
— Ще го намеря.
— Има нещо у това момиче — кимна Ру към вратата, през която бе излязла Алийта, и щракна с пръсти. — Ама ми се изплъзва.
— Мисля, че ще се окаже важна фигура.
Ру се засмя.
— Откакто те познавам, никога не съм се лъгал, че те разбирам.
— Така би трябвало да бъде — отвърна Накор. — Защото и аз самият никога не съм се разбирал.
— Мога ли да те попитам нещо, като приятел?