Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Какво, ваше височество?
Патрик го погледна с укор, сякаш Пъг не може да схване очевидното, и каза:
— Как какво? Ще ги унищожиш, магьоснико. Трябва да ги заличиш от лицето на света.
7.
Възможност
Джими направи сънена гримаса.
Беше поспал добре една нощ в лагера на Оуен Грейлок, а следващите пет дни бе изкарал на седлото, изтощавайки няколко коня. Двамата с рицар-маршала на Крондор яздиха с всички сили към Даркмоор, където се бе настанил дворът на принц Патрик.
Сега Джими стоеше пред покоите на Патрик — бе пристигнал малко преди изгрев-слънце. Чакаше с други придворни, докато принцът се облече за дневния съвет, и благодареше на всички богове, за които можеше да му хрумне, че тук поне все още може да се намери хубаво кешийско кафе. Цуранската чоча беше приемлив заместител, но нищо не можеше да укрепи силите му така добре, както една гореща чаша кафе, подсладено с лъжичка мед.
— Джеймс! — чу се познат женски глас зад него и Джими се пробуди напълно, обърна се и видя една млада жена.
— Франси? — възкликна той удивен, а момичето се метна на шията му, в нарушение на всякакъв дворцов протокол.
— Откога не съм те виждала!
Джими я притисна до гърдите си, после отстъпи и я огледа.
— Колко си пораснала — каза той с искрена възхита. Беше висока и слаба, но мускулеста в прегръдката му, сякаш бе преживяла много време на открито и се бе занимавала с неприсъща за млади дами физическа дейност. По лицето й липсваше обичайният за дворцовите дами грим; страните и носът й бяха напръскани с лунички от слънцето. Светлокестенявата й коса сега беше изпъстрена с руси кичури. Беше облечена съвсем по мъжки — с елек и панталони, бяла риза и ботуши за езда.
— Тъкмо се върнах с татко и те видях. Чакай само да сменя това и да облека нещо по-подходящо. Къде мога да те намеря?
Вратата на принца тъкмо се отваряше и Джими отвърна:
— Където ме настани Негово височество, но най-вероятно в офицерската трапезария.
Тя кимна.
— Ще те намеря. — Целуна го по бузата и хукна, а Джими изгледа с възхита гъвкавата й походка.
Оуен, който беше стоял мълчаливо до Джими, попита:
— И коя е тя?
— Дъщерята на херцога на Сълдън, Франсин. Играеше си с Даш и мен, когато живеехме в Риланон, когато лорд Браян идваше в двора по служебни дела. На годините на Даш е и последния път, когато я видях, беше още кльощаво хлапе. Открай време ужасно си пада по мен.
— Аха — отвърна сдържано Оуен.
В този момент пажът на принца се появи, видя Грейлок и каза:
— Маршал Грейлок, Негово височество ще приеме първо вас.
Оуен даде знак на Джими да го последва и двамата влязоха в покоите на Патрик.
Принцът седеше зад бюрото си, отрупано с документи и малък сребърен поднос с горещи кифлички и кана с кафе. Херцог Арута, който седеше скромно от лявата страна на бюрото, погледна сина си и се усмихна.
— Не мога да ти опиша колко съм доволен, че те виждам. А Даш?
Джими поклати глава.
— Там някъде е.
Усмивката на Арута помръкна.
Патрик преглътна залъка си и попита:
— Какви са вестите от Крондор?
— Джими носи послание от генерал Дуко — каза Оуен.
— От генерал Дуко?!
— Нашествениците, изглежда, са се счепкали помежду си — каза Джими, предаде накратко думите на Дуко за подозренията му по отношение на Фадавах и Нордан и завърши с: — Така че генералът предлага да опази себе си и хората си да не бъдат принесени в жертва и да върне Крондор на Ваше височество без кръвопролитие.
Лицето на Патрик беше като неразгадаема маска. Джими разбра, че принцът вече е усетил накъде бие.
— Продължавай — каза принцът на Крондор.
— Дуко не вижда смисъл да се връща в Новиндус. Континентът е напълно опустошен след десет години войни и… — Джими замълча.
— Продължавай — повтори Патрик.
— Много силно е впечатлен от нашата идея за държава, ваше височество. Иска му се да принадлежи към нещо по-голямо от него самия. Предлага да върне Крондор на Ваше височество и да положи клетва за вярност пред Короната. Ще обърне армията си на север и ще тръгне срещу Нордан в Сарт.
Лицето на Патрик се наля с кръв.
— Да се закълне във вярност! — Той се надвеси над бюрото. — А може би иска и да бъде обявен за херцог на Крондор на мястото на баща ти, а?
Джими се опита да смъкне напрежението.
— Не чак толкова, ваше височество. Баронство, може би.
— Баронство! — избухна Патрик, удари с ръка по масата и чашата с кафе се обърна и горещата течност се разля по кифлите и документите. Стоящият наблизо паж скочи да почисти оцапаното, а принцът се надигна. — Проклетото псе има наглостта да заграби града ми, а след това ми предлага да ми го върне срещу баронство! Безочлив крадец! — Погледна Оуен и Арута. — Има ли някаква причина да не изкарам армията на бойното поле и просто да обеся това копеле, след като си върнем Крондор?