Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Вие сте генерал Дуко — каза Джими.
Мъжът кимна.
— И един от най-старите ми бойни другари ме изпрати тук на сигурна гибел. Двамата с Фадавах сме служили заедно в какви ли не кампании още преди да започнем да се бръснем. Но той се страхува от мен и това е смъртната ни присъда.
— Какво искате да предам на принц Патрик?
— Имам предложение за него.
— Какво?
— Желая да преговаряме и да изгладим разногласията си.
— Готов сте да се предадете?
— Боя се, че не е толкова просто. — Генералът се усмихна с одевешната едновременно успокояваща и обезпокоителна полуусмивка. — Патрик сигурно ще ме хвърли с хората ми в лагер и ще иска да ни превози обратно в Новиндус, когато си осигури средства, а това би означавало години пътуване.
— Аха. Обръщате плаща?
— Не съвсем. Все едно дали ще се предам, или ще приема златото му за служба, и в двата случая накрая ще се окажа човек, който си търси кораб, за да се върне в една страна, където няма място за него. Не, Джими. Необходимо ми е друго решение. Търся бъдеще за себе си и за хората, които предвождам.
— Какво искате да предам на хората на принца?
— Предай им, че лично съм подбрал мъжете, които са с мен тук в Крондор. Кажи им, че онези, към които съм имал резерви, останаха с Нордан. Мога да гарантирам за хората си. — Той се вгледа за миг в очите на Джими. — Предай на вашия принц на Крондор, че ще се закълна във вярност към Короната в замяна на земя и титли. Нека да ми дари имения и приходи и аз ще поведа армията на север, за да навестя своите стари приятели Нордан и Фадавах.
Джими помълча малко. Беше удивен както от предложението, така и от логиката зад него.
— Не знам какво ще каже той.
— Е, ако знаехме какво ще каже, нямаше да изпратим теб, нали?
Джими поклати глава.
— Хайде, сега се нахрани и отдъхни. Тръгваш призори.
После поведе Джими надолу по стъпалата.
Джими се загледа в гърба му и се замисли за исканията му. На един дъх той бе определил цената: опрощение за нападението на Западните владения, и не само това — да му се даде благородническа титла, да го обявят за граф или барон на някои земи в Запада и да му дадат власт да управлява тези земи. Джими поклати глава. Дали Патрик щеше да го направи, или гневът му щеше да се излее върху хората от двете страни на фронта и да причини още по-безполезно кръвопролитие?
Даш отпи от рядката супа.
— И после какво?
— Останахме в онова мазе седмица или повече. Трудно беше да се прецени, след като бяхме на тъмно през цялото време. — Старецът понечи да остави купата си, която трепереше в немощната му длан, и младата жена пристъпи да я хване, за да не падне на пода. — Благодаря, Трина.
Гласът му беше грапав като лицето му, но след като свикна със звученето му, Даш вече го разбираше достатъчно добре.
Тримата, които бяха дошли с Даш, още ги нямаше и около простата дървена маса седяха само Даш, старецът и жената.
— Как да ви наричам? — попита Даш.
— Дядо ти ме наричаше Лизли. Име, което не съм използвал от толкова години, че вече не мога да ги преброя, но върши работа. През живота си съм имал толкова имена, че вече почти не знам кое е истинското ми.
— Лизли, вие ми разправяхте за дядо и баба.
— Джеймс запали маслото, което бе пуснал по каналите. Знаехме, че е твърде рисковано, и така се оказа. Аз бях в изходния тунел пред тях и когато избухна взривът, изхвърчах от устието на тунела като тапа от бутилка пенливо вино. Получих тежки изгаряния, както виждаш, и половината ми кокали бяха натрошени, но аз съм си костелив орех.
— И намерихме жрец лечител, който се погрижи за него — каза Трина.
— За малко да го убият, докато го накарат да ме цери, веселата ми сган главорези. Но ме спасиха преди горкият брат на Килиан да издъхне от изтощение. Изстиска ми още няколко години животец, докато уредя работите в Крондор.
— А дядо и баба?
Старецът поклати глава.
— Джеймс и Гамина бяха последните в тунела, зад мен. Нямаха никакъв шанс, момче.
Даш знаеше, че дядо му и баба му са загинали — прадядо му Пъг им го беше казал, но след като завари Праведника жив, в сърцето му бе пламнала искрица надежда. Сега тя отново угасна и болката отново го жегна.
— Ако това изобщо е някаква утеха, ще ти кажа, че умряха бързо и заедно — каза Лизли.
Даш кимна.
— Баба нямаше да пожелае да живее без дядо.
— Не познавах брат си много добре, Даш. Срещнахме се веднъж като младежи и след това отново, преди няколко години. — Старецът се изсмя сухо. — Всъщност той ме лиши от работа и някои от по-амбициозните сред Шегаджиите за малко щяха да ме убият… Но през тези няколко дни, които преживях с него и баба ти, имах възможността да чуя много истории. Сигурен съм, че си слушал повечето от тях. За принц Арута и пътуването му до Моралайн, за падането на Арменгар, откъдето му бе дошла идеята за този гаден огнен капан, в който се уби. Чух за пътуването му до Кеш и как лорд Нироум се опитал да свали императрицата. Разказа ми за своето издигане във властта и за времето, през което управлявал в Риланон.