Пазачът на фара [bg]

Седяха объркани край кухненската маса, без да знаят какво да направят. Бяха в такова състояние, откакто учтивите полицаи ги отведоха вкъщи. Гунар предпочиташе сам да кара, но полицаите настояха. Сега колата му стоеше на паркинга пред блока на Мате и се налагаше да отиде до там пеша, за да я вземе. Разбира се, можеше да се възползва от случая и да навести...

Гунар си пое рязко въздух. Как можа да забрави толкова бързо, как може дори за секунда да не се усети, че Мате е мъртъв? Та нали преди малко го видяха проснат по корем върху карираната парцалена черга, която Сигне сама бе изтъкала. По корем и с дупка в главата. Как можа да забрави кръвта?

– Да сложа ли кафе?

Трябваше да наруши тишината. Чуваше единствено собственото си сърце и би направил всичко, за да не се налага да слуша равномерния ритъм, който му напомняше, че е жив и продължава да диша, въпреки че синът му е мъртъв.

– Ще сваря по една чаша.

Гунар се изправи, въпреки че не бе получил отговор от Сигне. Успокоителните все още действаха и тя седеше напълно неподвижна, вперила празен поглед пред себе си и сключила ръце върху кухненската мушама. Гунар се движеше механично. Сложи филтъра, наля вода, отвори буркана, сипа кафе в кафеварката и натисна копчето. Тя веднага започна да съска и бълбука.

– Искаш ли нещо с кафето? Парче пандишпан?

Гласът му звучеше учудващо нормално. Отиде до хладилника и извади сладкиша, останал от вчера, когато Сигне го изпече. Внимателно махна капака на кутията, сложи пандишпана на дъската и отряза две дебели парчета. Сложи ги в две чинии и постави едната пред Сигне, а другата пред себе си. Съпругата му не реагира, но в момента той нямаше сили да се тревожи и за нея. Чуваше само сърцето в гърдите си и единствено дрънченето на вилицата и бълбукането на кафеварката успяваха за кратко да заглушат туптенето.

Когато кафето потече в каната, Гунар стана, за да вземе чаши. Силата на навиците ставаше все по-силна с годините и двамата ползваха само любимите си чаши. Сигне винаги пиеше от деликатната бяла чаша с рози по ръба, докато той самият предпочиташе яката керамична чаша, която купиха по време на една екскурзия с автобус до Грена7. Черно кафе с една бучка захар за него, кафе с мляко и две бучки захар за Сигне.