Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 107
Перейти на страницу:

— Не се притеснявай, ще дойде. А и тук погребахме майка ти — знаеш, че не мога да оставя моето момиче. Какво щеше да каже, ако знаеше, че ти давам да стоиш толкова до късно?

Той започна да побутва момчето да се връща у дома.

Джейк ненадейно се зарадва, че не уби шерифа, въпреки че заради това попадна в тази бъркотия. Въздъхна и се опита да се намести на седалката, твърде изтощен и объркан, за да прави каквото и да било, освен да остави на стената на фургона до го придържа. До Санта Фе пътят е дълъг. По-късно ще му мисля как ще свърши всичко това…

Болеше го цялото тяло, а на всичкото отгоре го загложди и глад. Така и не ядох онази яхния, по дяволите — сега разбра колко малко го е тревожил досега глада. Сякаш той бе сред нещата, които можеше да понесе и дори да не забелязва, толкова дълго, колкото се налага.

Докато се облягаше, Джейк неволно помръдна дясната си ръка. Пърси седеше намусен в другия край и опъваше веригата на белезниците, за да му пречи да се отпусне. Джейк дръпна рязко и Пърси падна от пейката.

Този малък негодяй няма да скапе може би последното ми пътуване.

Джейк изгледа втренчено Пърси и след това се облегна колкото му бе възможно по-удобно. Така принуди Пърси да се намести според него, ако иска да остане в съзнание.

— Уф, мамицата му… — измърмори Пърси. Качи се на пейката и спря да прави номера.

Джейк скръсти ръце и отново погледна през прозореца. Сепна се, защото видя единствения човек, когото очакваше или искаше да види — Ела, жената от бара. И тя го бе видяла.

… какво, по дяволите? Намръщи се. Какво, да не е ловец на глави? Започна да извръща поглед.

Но този отчаян, нуждаещ се поглед отново се появи на лицето й — този, който като че ли го пронизваше… Неохотно я погледна отново, неспособен да я игнорира дори сега, макар толкова да му се искаше.

— Слушай, съжалявам… — рече тя, а пръстите й стискаха решетката на прозореца, докато кокалчетата й не побеляха. — Нямах избор. Не можех да те оставя да си тръгнеш.

Джейк направи гримаса и вдигна окованата си китка.

— Е, сега си тръгвам.

Джейк чу как заместник Лайл извиква предупредително:

— Тагарт!

Тагарт погледна нещо вляво от себе си и лицето му се вкамени.

— Влизай веднага — каза той на Емет.

Гражданите, обградили фургона, също започнаха да се измъкват и набързо улицата се разчисти.

В настъпилата тишина Джейк чу викове на бързо приближаващи ездачи. Пърси седна, изпълнен с очакване. Джейк присви устни.

— Трябваш ми — продължи Ела.

Говореше истината, реши той, но не знаеше защо й е нужен.

— Казвай, ако имаш какво — отсече той.

Тагарт даваше заповеди на висок глас на кочияша.

— Трябва да зная откъде си дошъл.

Само за миг той почти се ококори. След това промълви:

— Аз също… — и се умълча.

— Отстъпете встрани, госпожице! — рече Тагарт. Това не беше молба, а заповед. Наместниците се втурнаха да отдръпнат Ела.

Пърси се изхили.

— О, сега почваме

Джейк надзърна, за да види какво е превърнало ревливото лайно отново в злорадстващо чудовище. В същия миг множество ездачи обградиха фургона, повечето бяха с факли. Двама мъже доближиха и надникнаха през решетките.

Джейк позна единия — шерифът го нарече Нат, докато двамата се разправяха за Пърси. Джейк не разпозна другия, но Пърси извика:

— Знаех, че ще дойдеш за мен, тате!

Долархайд.

6

Долархайд ги огледа със стиснати зъби. Изглеждаше стар… но не беше толкова стар, колкото изглеждаше — светлината от факлите просто чертаеше бръчките му по-ясно. Изглеждаше доста страшен от мястото, откъдето го наблюдаваше Джейк. Май беше безмилостен и отмъстителен човек, свикнал винаги да получава каквото иска. И богат — шалът му беше от коприна с някакви мотиви по нея.

Джейк реши, че това обяснява много от характера на Пърси.

— Да млъкваш! — изръмжа Долархайд на сина си. — С теб ще се разправям по-късно…

Джейк най-сетне започна да разбира Пърси, но не и да му съчувства. Видя, че Долархайд го наблюдава с очи с цвят на стомана.

Долархайд се обърна към Тагарт.

— Какво прави момчето ми, приковано към този престъпник?

Джейк забеляза как тялото на Тагарт се стегна. Сякаш се готвеше да се изправи срещу самия дявол. Очите му не бяха толкова ледени дори по време на срещата му с Джейк в бара. Ненадейно многото случайни неща, които Джейк чу и видя тази вечер, започнаха да се подреждат в главата му.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)