Четвъртият гроб под краката ми [bg]

След като постоях за малко в една странична улица, наблюдавайки как върволица коли влизат една след друга в заградено с ограда място, реших да събера кураж и също да вляза. Колко зле можеше да бъде? Свалих Маргарет и я натъпках под седалката, преди да се отправя навътре.

Гигантски мъж в черно найлоново пончо вдигна ръка, за да ме спре в момента, в който минах през входа. Спрях. Отчасти защото беше огромен и отчасти защото видът му беше впечатляващ.

Откопчах прозореца си, чудейки се дали не трябва да обмисля да си взема кола с всички нови джаджи. Можех да мина и без откопчаващи се прозорци, но Мизъри бе такава част от мен, че не можех да си представя живота си без нея. Освен ако новото ми возило нямаше ягуар на капака. Тогава щях да изритам Мизъри по-бързо, отколкото смачкана консерва.

Потупах таблото.

— Само се майтапя, момиче. Никога не бих те изоставила. Освен ако не се запалиш и трябва да си спасявам живота.

Сякаш в отговор тя изтрака и извибрира, преди да се върне към обичайното си мъркане. Ама че нахалница. Бяхме създадени една за друга.

— Ченге ли си? — попита мъжът с пончото.

— Не, но веднъж излизах с едно.

Той вдигна фенерчето си и освети вътрешността на Мизъри. За съжаление всичко, което можеше да открие, беше миш-маш от папки, две якета и основен комплект за оцеляване, включващ главно Cheez-Its8 и дажба Thin Mints9 за спешни случаи. Проклетите момичета скаути. Тези неща бяха твърде пристрастяващи. Трябва да бяха пълни с крек10.

Не можех да видя лицето на мъжа с пончото в тъмнината на нощта и сянката на качулката му. Но се справяше добре със сплашването. Главата му се наклони настрани.

— Ченгетата ли те пратиха тук?

— Не и днес. — Усмихнах се, преструвайки се, че дъждът не ме плющеше в лицето.

— Получавала ли си покана?

— Получих покана за партито с преспиване на Нанси Бърк в шести клас. Играхме на бутилка. Трябваше да целуна костенурка на име Истър.

— Така ли? Е, не те познавам и не ми пука.

— О! — Показах главата си през прозореца. — Аз съм Чарли.

Той се отдръпна назад и ми направи знак да обърна.

— Няма да влезеш. Върни се по пътя, по който дойде.

Проклятие. Трябваше да се облека секси и да се представя като Бъни.

— Чакай! — Опипах под таблото за скритите пари за мока лате за спешни случаи. — Тук съм, само за да говоря с Рейес Фароу.

Не изглеждаше впечатлен.

— Фароу не говори. Сега си тръгвай или ще те измъкна от автомобила и ще ти сритам задника.

Това беше съвсем незаслужено. Като неволна реакция пръстите ми опипаха слепешком вратата, докато не откриха ключалката. За всеки случай. После подадох петдесет доларовата банкнота и реших да играя по неговата игра. Окаяно момиче, толкова влюбено в бог Рейес, че бих направила всичко, за да вляза вътре. Всичко, за да го видя.