Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ти беше ли там, когато го намериха? — попита Хопкинс.

— Не в същата стая.

— Наистина ли? Това може да свърши работа, ако нещата загрубеят.

— Хубавото на всички тези стратегии е, че ползата от приложението им ще бъде една и съща, без значение дали съм го извършила, или не.

— Хопкинс, която машинално рисуваше сложна плетеница от различни фигури, вдигна глава.

— Ако нямах толкова благ характер, бих ти изнесла лекция за значимостта на една система, която дава на обвиняемия правото да се съмнява и не го принуждава да свидетелства срещу себе си или да разкрива несъществена лична информация. — Тя се усмихна. — Но аз съм мил човек и няма да го направя. — Хопкинс се изправи. — Ще се срещнем утре сутринта в девет и половина. Има едно кафене край канала, само на триста ярда от полицейския участък. Нарича се „Уотърхоул“. Ела там. След това двете заедно ще отидем в участъка и ти няма да отговаряш на никакви въпроси с изключение на тези, за които предварително сме се уточнили.

Тя протегна ръка и Фрида я пое.

— Знам, че ти е трудно — каза Хопкинс. — Но съм сигурна, че ще намерим решение, от което всички ще бъдем доволни.

— Съжалявам — промълви Фрида.

— Не те разбирам.

— Не бях добър клиент. Но ви благодаря за всичко, което направихте.

— Да не избързваме.

— Напротив. Искам да знаете, че каквото и да се случи, съм ви благодарна — каза Фрида.

Карлсън и Фрида слязоха надолу по стълбите. Вън на тротоара те се погледнаха напрегнато.

— Ще ми обясниш ли какво се случи току-що горе? — попита Карлсън.

Фрида пристъпи напред и го прегърна, после отстъпи назад.

— Какво беше това? — каза той със смутена усмивка.

— Горе имаше само едно нещо, което беше от значение — изрече тихо тя.

— И по-точно?

— Че ти беше там.

— Но аз нищо не съм направил.

— Напротив. Ти дойде. Пренебрегна правилата — безпардонно и непрофесионално.

— Да, надявах се, че ще ти хареса.

— Напълно сериозно. Ако се разчуе, не знам какво ще стане с теб. Беше трогателен жест на приятелство и аз никога няма да го забравя.

— Е, това звучи доста патетично.

— Нали знаеш — изживявай всеки миг така, сякаш ти е последен.

Карлсън присви подозрително очи.

— Добре ли си?

— Сега ще се прибера вкъщи пеша. Ще повървя край канала. Естествено, че съм добре.

Карлсън постоя, гледайки я как се отдалечава с изправен гръб и с ръце в джобовете. Той потръпна, сякаш внезапно беше захладняло.