Нови римски разкази [bg]

След случилото се през онази нощ не се появих повече в дома на Федерико. Право да си

кажа, бях много огорчен. И как иначе? Добър работник, специалист, баща на две момиченца,

мъж като него, голям, силен, спокоен, ведър, от пръв поглед внушава доверие... и да води двоен

живот. И то какъв: през деня

- механик, през нощта - крадец. През деня е в завода с мен и другите другари или вкъщи при жена си и дъщерите си, нощем обикаля с крадена кола заедно с банда престъпници и за две години да обере някой казва пет, друг - осем магазина. Почтен, работлив, свестен през деня; тарикат през нощта, с черна кърпа през лицето, щанга в джоба и пистолет на кръста. Честна дума, ако не бях видял снимката във вестника, каквито правят в затвора

- без риза и вратовръзка, с превързани очи, никога нямаше да повярвам. С една дума - извън мен е. Донякъде поради това смайване все се надявах да се окаже невярно. И понеже се бях почувствал засегнат, дори направо обиден, не отидох да посетя семейството, а със сигурност бих го направил при всеки друг случай на нещастие.

Най-накрая жена ми ме придума. Аз отказвах с аргумента:

- Федерико не биваше да ми причинява подобно нещо: цели две години да крие от мен, че води двоен живот.

А жена ми:

- Браво, а ако ти беше казал, ти какво щеше да направиш?

- Как какво?

- Как би постъпил? Щеше ли да съобщиш в полицията?

- Защо? Аз да не съм шпионин?!

- Ето, виждаш ли - каза жена ми триумфално, - ако ти беше казал, ти нямаше да посмееш да го издадеш. А сега, когато е в затвора, го съдиш. Не усещаш ли, че си в противоречие?

Замълчах колебливо, а тя отсече:

- Върви! Ще направиш едно добро дело.

Последното разсъждение ми се видя най-разумно и така се реших да отида при семейството му.

За щастие, на следващия ден бе Сан Джузепе, а жената на Федерико се казва Джузепина. От бара под нас купих двайсетина бинета и се качих на обиколния трамвай: аз живея на Виа Джулия, а Федерико - в нова сграда около Порта Сан Паоло. Седнах в трамвая с пакета сладкиши на коленете и отново се замислих за Федерико. Честна дума, нищо не разбирам. Най-вече не успявах да примиря двата факта: Федерико, толкова добър баща и любещ съпруг, е обикалял нощем да обира витрини и магазини. По дяволите, мислех си: е ли, или не е? Който е добър глава на семейство, логично би трябвало да бъде почтен човек. В противен случай не вярва в нищо. Но тогава как може да е добър баща и глава на семейство? В това време трамваят бързаше по крайбрежната на Тибър. На гарата за Остия слязох и взех автобус до Сан Паоло.