![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
- А стаята?
- Ще ти дам стая, дори не си сънувал такава стая: легло два персона. Знаеш ли какви сънища ще сънуваш? Въобще няма да се събудиш.
- Въобще?
- Така се казва.
- А храната?
Този път той се обиди:
- Гледай мен, как смяташ, че живея?
Отвърнах, че изглежда да има добър живот. А той уточни:
- Добре живея, защото добре се храня. Пълни чинии с паста-е-фаджоли15. И заешко. Обичаш ли домашен заек?
- Да, обичам.
- Ще ядеш и ще се оправиш. В края на краищата, не си първият. И миналата година имахме един, и той от Рим.
- Кой беше?
- Какво те засяга да знаеш?
- Е, за сведение.
- Няма да ти кажа кой беше! - възрази внезапно и решително Точи.
- Защо? Значи, не се е чувствал добре при теб и не искаш да го науча.
- Това нищо не означава. Но името му няма да ти кажа.
- Тогава няма да дойда.
При този мой отговор той направи заканителен жест. Изправи се и отсече:
- Обеща и ще дойдеш. Слушай, ей там имам един мотор - посочи ми нашата къща: наистина имаше мотор, облегнат о стената, - хайде, сядай отзад и ще те закарам.
- Ти си луд.
- Луд си ти, че и мошеник.
При тези думи той вдигна ръка, като да ме хване за врата. Тогава го сграбчих за китката и му се озъбих:
- Къде мислиш, че се намираш, селяндур? В свинарника си? Ти си в Рим, а аз съм римлянин. Внимавай да не ми вдигнеш отново ръка, че ще те скъсам от бой.
Той разбра, че е прекалил, промърмори нещо неразбрано и бегом се отдалечи през площада. Видях как подкара мотора и си тръгна. Все още разстроен, се върнах вкъщи. В кухнята мама вадеше покупките от чантата. На един дъх и разказах за страховете си и за срещата с Точи. Като свърших, забелязах, че тя се усмихва.
- Оставил си се да те разстрои. Според мен този Точи е добър човек, само дето е малко прост.
- Но защо толкова настоява да отида у тях?
- Е, той печели от квартиранти.
- А защо не пожела да ми каже името на миналогодишния квартирант?
- Вероятно му е взел по-малко, отколкото на теб.
И така, не отидох на село. Прекарах ваканцията в Рим, между Остия и Замъците. Но през цялото лято, щом отворех вестника, очаквах да прочета, че Точи е утрепал някой свой квартирант. Нищо подобно не се случи. Освен че оттогава изпитвам ужас от село и от уединени места. И понякога казвам на мама - а тя ме поднася заради страха ми, - че ако не тази година, през следващата, без грешка, Точи наистина ще види сметката на някой квартирант.
АЗ и ТОИ
Започнах да си говоря сам малко след като жена ми ме остави, защото била уморена от мълчанието ми, както самата тя обясни. Така е, бях мълчалив с нея, както впрочем и с всички останали; но бях мълчалив, защото я обичах. Когато обичаш някого, няма нужда от думи, нали? Стига да си близо до човека, да го гледаш, да чувстваш, че е там. Мълчалив с нея - може би прекалено, а се превърнах в бъбривец със самия себе си, както споменах, веднага щом тя ме напусна. По професия съм обущар, а, знае се, обущарският занаят изисква съсредоточаване дори само затова, че да се работи кожа, е тънка работа и горко ти, ако сбъркаш: ходилото не допуска грешки. И така, когато вечер се прибирах вкъщи с изморени очи, със замаяна от удари на чук глава, с устни, болезнени от безбройните гвоздеи, които овлажнявам с уста, преди да ги зачукам в гьона, иска ми се, знам ли, една усмивка, една блага дума, целувка по бузата, топла супа. А то -нищо. Само звукът от непрекъснатото капене на кухненската мивка в тъмнината. Когато сте двама и знаеш, че се обичате, тишината е хубаво нещо - винаги можете да си говорите. Но ако ти е наложена, същата тази тишина е мъчение. Затова, след като жена ми се върна при майка си, дори и когато си приготвям вечерята в кухнята, и после, докато я ям, винаги сам в ъгъла на масата, полека-лека, почти без да съзнавам, започнах да мисля на глас.
Отначало произнасях безлични неща, без да се обръщам нито към себе си, нито към някого другиго. Казвах например:
- Какъв студ е в тази къща, ужас, какъв студ...
Или:
- Ако не бяха мишките да скърцат по тавана, в тази къща нямаше да има никакъв шум, освен капката от крана в кухнята.
Или пък:
- Леглото е разхвърляно от сутринта. Жалко, но вече е твърде късно, ще го оправя утре.
Говорех на висок глас, понякога много висок, дори и за незначителни неща; харесваше ми да слушам как гласът ми ехти в трите безлюдни стаи. Но един ден, когато си седях в кухнята както обикновено и си казвах:
- Виното е хубаво нещо, виното утешава, стига да изпиеш литър вино и мъката ти минава -съвсем неочаквано, не знам как, от само себе си ми дойде да отвърна, също на глас: