Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Криминален инспектор Ларш Алм бе разпитал Сепо Лаурен, един от най-младите съседи на жертвата — той живееше с майка си на Хаселстиген 1. Беше удостоил с тази чест тъкмо него не за друго, а защото Лаурен десет години по-рано бил глобяван за дребно хулиганство. Един от общо седемте осъдени фенове на АИК, които след мач на Росунда малтретирали привърженик на противниковия тим в метростанцията Солна Център. Това бе единственото му упоменаване в полицейския регистър и от седмината Лаурен се бе отървал най-леко. Същевременно тъкмо той единствен в сградата бе осъждан за упражняване на насилие и бе съсед на жертвата.
— Ти или аз, Ларш — кимна му Аника Карлсон.
— Аз мога да го разпитам — отвърна Алм.
— Благодаря ти, Ларш — каза му Аника.
Дете в тяло на зрял мъж, помисли си Алм, когато приключи с разпита и остави Лаурен. Вероятно десетина сантиметра по-висок от него самия, поне десет килограма по-тежък, широкоплещест, с дълги провиснали ръце. Зрял мъж. Ако не се брои дългата руса коса, която неизменно падаше в очите му, та се налагаше през цялото време да я отмахва с лявата ръка и с отмятане на главата, невинното изражение на очите, очи на дете, при това сини, непохватното тяло, отпуснатата стойка. Дете в тяло на зрял мъж, ужасно е все пак, мислеше си Алм на излизане.
В 16:00 в сряда, 14 май, Карл Даниелсон се прибрал в жилището си на Хаселстиген 1 в Солна. Слязъл от такси, платил и се сблъскал със Сепо Лаурен, 29, на входа.
Лаурен, който бе пенсиониран въпреки сравнително крехката си възраст, понастоящем живееше сам. Майка му, с която споделяше апартамента, получила мозъчен кръвоизлив и от известно време била в център за рехабилитация. Даниелсон разказал на Лаурен, че бил в града, ходил до банката и свършил някои дребни работи. Освен това му връчил две стотачки с молба да му напазарува храна. Той самият вечерта щял да ходи до Солвала и нямало да успее. Бекон, бобена яхния полуфабрикат — две големи порции, няколко кена тоник, кола и сода. Само това, можел да задържи рестото.
Лаурен изпълнявал подобни поръчки на Даниелсон от години. Когато се връщал от близкия супермаркет ИКА, Даниелсон тъкмо се качвал в друго такси и му се видял в добро настроение. Споменал нещо как „Вала и големите пари“ го чакали.
— Спомняш ли си колко беше часът тогава? — попита Алм.
— Да — кимна Лаурен. — Точно си спомням. Често си гледам часовника. — Протегна лявата си ръка и му го показа.
— И колко беше тогава? — попита Алм с дружелюбна усмивка.
— Беше 17:20 — отвърна Лаурен.
— Какво направи после? — попита Алм.
— Провесих торбата с покупките на вратата му, после се качих у дома и играх компютърни игри. Обикновено това правя — обясни той.
— Иначе всичко съвпада с останалите сведения, които получихме — заяви Алм, разлиствайки записките си. — Даниелсон е играл в първото надбягване на V65 в Солвала с начален час 21:00. Сигурно отнема най-много петнайсетина минути да се придвижиш дотам с такси, та е имал предостатъчно време да заложи, преди да удари часът на състезанието.
— Чакай, чакай — спря го Бекстрьом. — Между редовете долових, че на тоя Лаурен нещо му хлопа дъската.
— Умствено изостанал е — отвърна Алм. — Но познава часовника. Все пак проверих.
— Продължавай — рече Бекстрьом.
Какво съвпадение, помисли си той. Първият свидетел на Дръвника е друг слабоумник и двамата са сигурни, че познават часовника.
В началното надбягване Даниелсон заложил 500 крони за победа на кон № 6 Незабавно правосъдие. Сензационен аутсайдер, който му увеличил парите над 40 пъти, а печелившия талон криминалистите бяха намерили в чекмеджето на писалището му.
— В това напълно ли сме уверени? — заинати се Бекстрьом.
Та нали говедото с еднакъв успех може да го е получило или свило, помисли си.
Напълно уверени според Алм. Той всъщност бе разговарял с близък стар приятел на Даниелсон, който му се обадил по телефона, за да разкаже. Тъкмо онзи му пуснал мухата за Незабавно правосъдие. Бивш състезател и треньор от Вала, понастоящем пенсионер, Гунар Густафсон, познавал Даниелсон още от времето, когато били заедно в началното училище.
— Густафсон, изглежда, е нещо като легенда в Солвала — констатира Алм. — Според един от колегите ми, който се интересува от коне, хората го знаят като Гура Жокея и явно няма навика да ръси съвети, та навярно не е лъжа, че е бил близък приятел на Даниелсон. Впрочем Даниелсон явно е бил известен като Кале Счетоводителя сред старите приятели от Солна и Сундбюберг. — Както и да е — продължи Алм, сверявайки думите със записките си — Густафсон ми разказа, че седял в ресторанта в Солвала с няколко приятели, когато изведнъж изникнал Даниелсон, при това в чудесно настроение. Било приблизително 18:30. Густафсон му предложил да седне, но Даниелсон отказал. Щял да се прибира. Бил обещал малко по-късно да нагости за вечеря друг стар приятел от училищните години. При това и онзи имал повод да празнува, понеже с Даниелсон си делели печалбата.