Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 130
Перейти на страницу:

Криминален инспектор Ларш Алм бе разпитал Сепо Лаурен, един от най-младите съседи на жертвата — той живееше с майка си на Хаселстиген 1. Беше удостоил с тази чест тъкмо него не за друго, а защото Лаурен десет години по-рано бил глобяван за дребно хулиганство. Един от общо седемте осъдени фенове на АИК, които след мач на Росунда малтретирали привърженик на противниковия тим в метростанцията Солна Център. Това бе единственото му упоменаване в полицейския регистър и от седмината Лаурен се бе отървал най-леко. Същевременно тъкмо той единствен в сградата бе осъждан за упражняване на насилие и бе съсед на жертвата.

— Ти или аз, Ларш — кимна му Аника Карлсон.

— Аз мога да го разпитам — отвърна Алм.

— Благодаря ти, Ларш — каза му Аника.

Дете в тяло на зрял мъж, помисли си Алм, когато приключи с разпита и остави Лаурен. Вероятно десетина сантиметра по-висок от него самия, поне десет килограма по-тежък, широкоплещест, с дълги провиснали ръце. Зрял мъж. Ако не се брои дългата руса коса, която неизменно падаше в очите му, та се налагаше през цялото време да я отмахва с лявата ръка и с отмятане на главата, невинното изражение на очите, очи на дете, при това сини, непохватното тяло, отпуснатата стойка. Дете в тяло на зрял мъж, ужасно е все пак, мислеше си Алм на излизане.

В 16:00 в сряда, 14 май, Карл Даниелсон се прибрал в жилището си на Хаселстиген 1 в Солна. Слязъл от такси, платил и се сблъскал със Сепо Лаурен, 29, на входа.

Лаурен, който бе пенсиониран въпреки сравнително крехката си възраст, понастоящем живееше сам. Майка му, с която споделяше апартамента, получила мозъчен кръвоизлив и от известно време била в център за рехабилитация. Даниелсон разказал на Лаурен, че бил в града, ходил до банката и свършил някои дребни работи. Освен това му връчил две стотачки с молба да му напазарува храна. Той самият вечерта щял да ходи до Солвала и нямало да успее. Бекон, бобена яхния полуфабрикат — две големи порции, няколко кена тоник, кола и сода. Само това, можел да задържи рестото.

Лаурен изпълнявал подобни поръчки на Даниелсон от години. Когато се връщал от близкия супермаркет ИКА, Даниелсон тъкмо се качвал в друго такси и му се видял в добро настроение. Споменал нещо как „Вала и големите пари“ го чакали.

— Спомняш ли си колко беше часът тогава? — попита Алм.

— Да — кимна Лаурен. — Точно си спомням. Често си гледам часовника. — Протегна лявата си ръка и му го показа.

— И колко беше тогава? — попита Алм с дружелюбна усмивка.

— Беше 17:20 — отвърна Лаурен.

— Какво направи после? — попита Алм.

— Провесих торбата с покупките на вратата му, после се качих у дома и играх компютърни игри. Обикновено това правя — обясни той.

— Иначе всичко съвпада с останалите сведения, които получихме — заяви Алм, разлиствайки записките си. — Даниелсон е играл в първото надбягване на V65 в Солвала с начален час 21:00. Сигурно отнема най-много петнайсетина минути да се придвижиш дотам с такси, та е имал предостатъчно време да заложи, преди да удари часът на състезанието.

— Чакай, чакай — спря го Бекстрьом. — Между редовете долових, че на тоя Лаурен нещо му хлопа дъската.

— Умствено изостанал е — отвърна Алм. — Но познава часовника. Все пак проверих.

— Продължавай — рече Бекстрьом.

Какво съвпадение, помисли си той. Първият свидетел на Дръвника е друг слабоумник и двамата са сигурни, че познават часовника.

В началното надбягване Даниелсон заложил 500 крони за победа на кон № 6 Незабавно правосъдие. Сензационен аутсайдер, който му увеличил парите над 40 пъти, а печелившия талон криминалистите бяха намерили в чекмеджето на писалището му.

— В това напълно ли сме уверени? — заинати се Бекстрьом.

Та нали говедото с еднакъв успех може да го е получило или свило, помисли си.

Напълно уверени според Алм. Той всъщност бе разговарял с близък стар приятел на Даниелсон, който му се обадил по телефона, за да разкаже. Тъкмо онзи му пуснал мухата за Незабавно правосъдие. Бивш състезател и треньор от Вала, понастоящем пенсионер, Гунар Густафсон, познавал Даниелсон още от времето, когато били заедно в началното училище.

— Густафсон, изглежда, е нещо като легенда в Солвала — констатира Алм. — Според един от колегите ми, който се интересува от коне, хората го знаят като Гура Жокея и явно няма навика да ръси съвети, та навярно не е лъжа, че е бил близък приятел на Даниелсон. Впрочем Даниелсон явно е бил известен като Кале Счетоводителя сред старите приятели от Солна и Сундбюберг. — Както и да е — продължи Алм, сверявайки думите със записките си — Густафсон ми разказа, че седял в ресторанта в Солвала с няколко приятели, когато изведнъж изникнал Даниелсон, при това в чудесно настроение. Било приблизително 18:30. Густафсон му предложил да седне, но Даниелсон отказал. Щял да се прибира. Бил обещал малко по-късно да нагости за вечеря друг стар приятел от училищните години. При това и онзи имал повод да празнува, понеже с Даниелсон си делели печалбата.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)