Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Зверовете отстъпиха назад, явно тесните им изгарящи очи не можеха да понесат светлината. Джуджетата, които бяха с гръб към кристала, успяха бързо да се възползват от ситуацията. Те се нахвърлиха върху групата влечуги, размахвайки яростно секирите си. Тежките остриета се забиваха в люспестите им тела, разливайки вътрешностите и живителните им течности. Три от страховитите влечуги се строполиха на земята, двете бяха бързо довършени. Третото успя да затътри треперещото си тяло в мрака, но джуджетата го подминаха и се насочиха към другите, които още стояха на крака.
Но въпреки неочакваната и навременна намеса, влечугите упорито притискаха смелите воини. Ириди преброи поне двайсет диви зверове, които, въпреки смъртоносните секири на джуджетата, продължаваха да се борят безжалостно. Имаха преимущество както с размерите си, така и с бързина… бързина, от която дори жрицата остана изумена. А по-лошото беше, че те използваха тази бързина с ясна тактика, сякаш бяха интелигентни същества. Жрицата видя как едно от джуджета се откъсва от останалите и бива наобиколено и разкъсано на парчета, преди някой да успее да му помогне.
„Това не трябва да продължава!“ Ириди се спусна напред и размаха жезъла си като оръжие. Заби го в корема на един от гущерите, продължавайки с точен ритник в незащитената част под щракащата му челюст. Звярът се свлече на колене. Със свободната си ръка жрицата го изблъска, запращайки го върху един от събратята му. Но в същия миг някакви нокти раздраха мантията й. Ако не беше широкият й ръкав, сигурно щяха да й откъснат рамото. Но все пак мантията й стана жертва на чудовищна лапа. Докато влечугото я придърпваше към себе си, тя изпусна жезъла. Ириди стисна зъби, протегна стегнатите си пръсти към зиналата паст на врага и… Изведнъж главата му се отдели от тялото му и се търкулна в ръцете й. Тялото се разтърси и едва не я изблъска настрани, но силни ръце измъкнаха сепнатата жрица, преди това да се случи.
— Да не си луда? — изрева Гартин. — Връщай се вътре! Рапторите ще те разкъсат на парчета!
— Искам да помогна!
— Като се превърнеш в тяхна вечеря ли?
Джуджето отново изръмжа и я повлече обратно към затворените порти. Свирепо съскане беше единственото предупреждение, което получиха, преди върху тях да се нахвърли страховита воняща фигура. Гартин изръмжа, когато опашката й го шибна през гърдите и го повали на земята, на косъм избягвайки да падне във водата под моста. Рапторът игнорира жената и се засили към бронираното джудже. Ириди реши, че явно Гартин изглежда по-сериозна заплаха. Рапторът може би смяташе да се занимае с по-меката и не толкова внушителна дреная, щом приключи с джуджето.
Но влечугото едва пристъпи към Гартин, и жрицата се спусна към него, сграбчвайки го през кръста. Сетивата й, изострени от години на интензивни тренировки, моментално доловиха жизненоважните места по тялото на звяра. Едната й ръка се стрелна точно под окото му. Кракът й се заби точно под ребрата му. Рапторът се свлече, останал без дъх и с парализирани от ударите нерви. Ириди скочи върху падналото същество и после се втурна към Гартин. Джуджето изпъшка, когато се опита да му повдигне главата. Погледът му се спря върху нея.
— Влез… вътре… — настоя той.
— Нека ти помогна да се изправиш — отвърна жрицата, потискайки смущението си.
Тя се огледа наоколо за жезъла си, но не го откри. Вместо него видя секирата на Гартин и я използва, за да му помогне да се изправи.
— Дай т’ва нещо на мен — каза той с мрачен глас.
Тя се подчини, а джуджето рязко вдигна секирата си и я стовари върху гърлото на обездвижения раптор. За миг на Ириди й прилоша от отвращение, но бързо си припомни какво се случваше около нея. Гартин нямаше друг избор, освен да довърши звяра. Той отново се обърна към нея.
— Върни се вътре или ще те нося до там!
Но този вариант вече не беше възможен. Битката се беше пренесла върху моста и пътят им беше отрязан. Рапторите явно не можеха да плуват — иначе щяха да преминат през водата и да обградят воините — но и джуджетата не бяха плувци. Независимо от желанието на Гартин, Ириди нямаше да го изостави, за да се спаси сама. Но джуджето бе упорито. Той изръмжа и я хвана за китката.
— Насам!
Гартин я поведе надясно, далеч от битката. Той се движеше целеустремено и явно бе сигурен накъде отива.