Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Тези влечуги — поде Ириди, тичайки след него. — Това често ли се случва?
— За т’ва клане ли питаш? Не-е! Ама нещо е раздразнило гущерите достатъчно, за да избягат от техните свърталища и да се опитат да завземат нашето! И в корабите щя’а да се намъкнат, ако мо’еха да ги подкарат!
Жрицата не беше сигурна, че рапторите не са способни точно на това, но запази мнението си за себе си.
— Значи атакуват, защото ги е страх от нещо друго?
Гартин се захили, сякаш в това имаше нещо смешно.
— За наш късмет, а? М-да, започна’а да прииждат преди няколко дни. Първо се появи’а две, после още няколко и изведнъж тая групичка!
— Ще се наложи ли да евакуирате пристанище Менетил?
Джуджето отново изръмжа гневно.
— Само когат’ умрем… Ха! Ето тука е!
Изправиха се пред една скала, която само отличното зрение на жрицата й позволи да види. Беше широка почти колкото джуджето, но тя не видя друго особено нещо.
— Дръж си очите отворени — заповяда Гартин.
Тя го послуша, а той подпря рамо в скалата. С голямо усилие Гартин започна да я отмества. Ириди наблюдаваше борбата му, която й се стори някак безполезна, но продължаваше да се оглежда и към мъгливата Блатиста земя. Мислите й препускаха, докато се опитваше да вземе някакво решение.
— Готово! — заяви триумфално джуджето.
Жрицата погледна надолу към дупката, която се беше открила под скалата. Беше широка и явно дело на сръчните ръце на… джуджетата. И веднага разбра за какво служи.
— Води към града, нали?
— М-да, във или извън града, в зависимост от обстоятелствата! Никой раптор не мо’е се побере в тая дупка, ако изобщо мо’е да я открие. Има начин да я покрием, щом влезем… по-точно — щом влезеш ти! Скачай вътре.
Но Ириди беше решила. Тя постави нежна ръка върху рамото на защитника си.
— Съжалявам, Гартин.
— За к’во…
Той залитна напред, когато пръстите й успяха да напипат точния нерв на врата му, за да го накара временно да изгуби съзнание. Жрицата моментално го подпря и го напъха в дупката, а после спусна и брадвата му. Щом се увери, че Гартин е добре, тя огледа камъка. За разлика от джуджето, Ириди го върна на мястото му, използвайки по-малко сила и повече усет за баланс и посока. Щом беше готова с това, вниманието й се насочи обратно към битката. Изпълни я чувство на вина, че е изоставила смелите джуджета и се затича към моста. Но в този момент от града наизлязоха още фигури, а от стените към рапторите заваляха огнени снаряди. Вълната започна да се обръща.
Ириди благодари на наару за внезапния късмет. Нямаше следа от жезъла й, но в този момент това не беше важно. Той щеше да се появи, когато й бе нужен. Тя се запъти към Блатистата земя, оглеждайки се за пътеката, по която рапторите бяха пропълзели от старите си скривалища. Ако успееше да проследи рояка им, тя със сигурност щеше да открие това, което търсеше. Или то щеше да открие нея.
Огромна крилата фигура прелиташе в нощта над вода и суша. Тя летеше с магическа решителност, която само донякъде се дължеше на мисията й. В съзнанието й цареше смут заради всичко, което се случваше в широкия свят на Азерот. И все пак тази мисия по някакъв начин беше едно облекчение… макар да добавяше още трудности.
Забуленото небе прогърмя, заплашвайки с мощна буря. Огромният летец моментално се издигна нагоре, премина през облаците и стигна до там, където луната осветяваше тъмната облачна покривка.
Умората вече беше го беше застигнала, но той продължаваше. Беше се насочил към точно определено място, преди да спре за почивка, и щеше да го достигне на всяка цена. Широките, шипести криле пореха въздуха, позволявайки на летеца да изминава километрите, сякаш бяха нищо… А те наистина бяха нищо за този дракон.
Отдолу започна да се разразява буря, а отгоре бяха само драконът и луната. Драконът напълно игнорира небесното светило, макар че то много добре огряваше пътя на бегемота, както и самия него. А на тази светлина люспите на дракона блестяха почти толкова ярко, колкото и луната… Само ако луната беше синя.
Пет
Кориалстраз се събуди и с изненада осъзна, че е бил заспал. Не това трябваше да прави. Следващото нещо, което откри, беше, че не е в истинската си форма, а изглежда и е облечен като Крас. И под формата си на Крас той се огледа наоколо — в камениста пещера на самотен хълм с изглед към някакъв блатист район. Крас моментално разбра къде се намира, макар да не помнеше как беше стигнал до тук.