За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Общо правило. В сената, който се създава, за да служи като образец и, така да се каже, като хранилище на нравите, сенаторите трябва да бъдат избирани пожизнено. В сената, който се създава за подготовка на държавните дела, сенаторите трябва да се сменят.
Духът — казва Аристотел — старее, както тялото. Но това разсъждение може да бъде вярно само по отношение на отделния държавен деятел; по отношение на сенатското тяло то е неприложимо.
В Атина освен Ареопага е имало още стражи на нравите и стражи на законите. В Лакедемон всички старейшини са били цензори. В Рим цензурата е принадлежала на двама специални сановници. Както сенатът бди над народа, така и цензорите не трябва да откъсват поглед от народа и сената. Те са длъжни да отстраняват всяка поквара в републиката, да отбелязват всяко равнодушие, да осъждат всяка небрежност, да поправят грешките така, както законите наказват престъпленията.
Римският закон, който предписва обвинението в прелюбодеяние да става публично, е бил един великолепен закон за запазване чистотата на нравите; той е сплашвал жените; сплашвал е и тези, които е трябвало да бдят над тях.
Нищо не запазва така добре нравите, както пълното подчинение младите хора на възрастните. То сдържа и едните, и другите; първите — чрез уважението към възрастните, последните — чрез уважението към самите тях.
Нищо не придава по-голяма сила на законите, както пълното подчинение гражданите на управляващите. «Голямата разлика, която Ликург е установил между Лакедемон и другите градове-държави — казва Ксенофонт, — се състои в това, че в Лакедемон гражданите се подчинявали на законите; когато управляващият ги повикал, те тичали. Докато в Атина богатият би изпаднал в отчаяние, ако някой помислел, че той зависи от управляващия».
Бащината власт е също така полезно средство за запазване на нравите. Ние вече казахме, че в републиката отсъствува онази задържаща сила, която съществува в другите видове управление; затова законите тук се мъчат да я заместят; това те правят чрез бащината власт.
В Рим бащите са имали право над живота и смъртта на своите деца. В Лакедемон всеки баща е имал право да наказва чуждо дете.
Бащината власт в Рим изчезва заедно с републиката. В монархиите, където не е необходимо нравите да бъдат толкова чисти, се изисква всеки да живее под властта на управляващите.
Римските закони, които са приучавали младите хора към независимост, са установили един дълъг период на непълнолетие. Ние може би погрешно сме възприели този обичай; монархията не се нуждае от такова притеснение.
Същото това подчинение на бащината власт може би ще изисква в републиката да се създаде такъв закон, който да предоставя на бащата пожизнено право над имуществото на своите деца, както е било в Рим. Но това не е в духа на монархията.
Глава VIII
Как законите трябва да се отнасят към принципа на аристократическото управление
Ако при аристократическото управление народът е добродетелен, хората могат да се радват почти на същото щастие, както при народното управление, и държавата ще бъде силна. Но тъй като рядко се случва там, където имуществото на гражданите е така неравномерно разпределено, хората да бъдат много добродетелни, необходимо е законите да се стремят, доколкото това зависи от тях, да създават дух на умереност и да възстановят в държавата онова равенство, което бива премахнато от самото държавно устройство.
Духът на умереност е това, което при аристокрацията се нарича добродетел; там той заема мястото на духа на равенството в народната държава.
Ако блясъкът и великолепието, обкръжаващи монарсите, съставят част от тяхното могъщество, то скромността и простотата в държанието дават силата на аристократическото благороднпчество. Ако то не се стреми към никакви различия с другите, ако се смеси с народа, ако носи неговото облекло, ако споделя с него своите наслади, тогава народът ще забрави за своето безсилие.
Всяко управление има свой характер и свой принцип; ето защо не е необходимо аристокрацията да усвоява характера и принципа на монархията — нещо, което би се случило, ако една част от благородничеството имаше някакви частни, особени прерогативи, различни от прерогативите на цялото съсловие. Привилегиите трябва да бъдат за сената, а за сенаторите — простото уважение.
Има два главни източника за неуредици в аристократическите държави: крайното неравенство между тия, които управляват, и тия, които биват управлявани; и същото неравенство между различните членове на съсловието, което управлява. От тия две неравенства произтича омразата и завистта, които законите трябва да предупреждават и възпират.