За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Първото неравенство настъпва главно когато привилегиите на първенците са почетни само защото са позорни за народа. Такъв е бил законът в Рим, който забранявал на патрициите да се сродяват чрез брак с плебеите, единственото последствие от който се е състояло в това, че патрициите станали, от една страна, по-високомерни, а, от друга — по-омразни. Каква полза само са извлекли от този закон трибуните в своите речи!
Това неравенство се проявява още и когато гражданите са поставени при различни условия по отношение на налозите, което е ставало при следните четири случая: когато благородниците си присвояват привилегията да не плащат налози; когато те си служат с измама, за да се отърват от данъци; когато вземат тези данъци за себе си под формата на възнаграждения или заплата за изпълнявани от тях длъжности; и най-сетне, когато превръщат народа в данъкоплатец и разделят помежду си взетите от него данъци. Последното се случва рядко; но тогава аристократическото управление е най-тежкото от съществуващите.
Докато Рим е клонял към аристократическата форма на управление, той много успешно е избягвал тия трудности. Неговите длъжностни лица никога не са получавали възнаграждение за изпълняваната от тях длъжност. Първенците на републиката са бивали облагани, както и останалите граждани, дори повече от тях; понякога са бивали облагани само те. И най-сетне те не само не са си поделяли държавните доходи, но и всичко, което е можело да се изтегли от обществената хазна, всички богатства, с които ги е дарила съдбата, са раздавали на народа, за да се отплатят за почестите, с които са се ползували.
Основно правило е, че такива подаръци на народа са толкова вредни при демокрацията, колкото са полезни при аристократическото управление. В първия случай те довеждат до загубване на гражданския дух, във втория — до укрепването му.
Ако тези доходи не се раздават на народа, трябва да се обясни на тоя народ, че те не се прахосват; той даже трябва да види, че в известен смисъл се ползува от тях. Златната верига, която са разгъвали във Венеция, богатствата, които триумфално са носели в Рим, съкровищата, които са пазели в храма на Сатурн, са били наистина богатства на народа.
Най-важно от всичко в аристократическата държава е било благородничеството да не събира данъци. В Рим първият разред граждани е бил освободен от това задължение; то е било възложено на втория; но и тук по-късно се откриват големи неудобства. Ако при едно аристократическо управление данъците се събират от благородничеството, частните лица ще се окажат оставени на произвола на длъжностните лица; и над тия длъжностни лица не би имало съд, който да ги наказва. Тези, които са задължени да преследват злоупотребите, ще предпочетат да се ползуват от тях. Благородннчеството ще започне да играе ролята на господарите при деспотическите държави, които конфискуват имуществото на всекиго, на когото пожелаят.
Скоро на тия доходи ще започнат да гледат като на законно унаследени богатства, които алчността ще умножи колкото си иска. Доходите от арендата ще намаляват, а държавните доходи ще се сведат до нула. Това е причината, поради която някои държави без някакви забележими смущения изпадат в слабост, което изненадва съседите им и дори собствените им граждани.
Законите трябва да забраняват на благородничеството да се занимава и с търговия; иначе такива облечени в доверие търговци биха установили монополи. Търговията е занятие между равни; и измежду деспотическите държави най-мизерна е онази, в която владетелят е търговец.
Законите на Венеция забраняват на благородниците да се занимават с търговия, която би могла да им донесе, дори и невинно, прекомерни богатства.
Законите са длъжни да използуват най-ефикасните средства, за да заставят благородниците да раздават правосъдие на народа. Ако те не са създали длъжността «трибун», сами трябва да изпълняват тази длъжност.
Всяка възможност да се заобиколи изпълнението на законите погубва аристокрацията; и в такъв случай тиранията е съвсем близо.
Във всички времена законите са длъжни да умъртвяват високомерието на господствуващите. Необходима е такава институция — временна или постоянна, — която да кара благородниците да треперят, както ефориите в Лакедемон или инквизиторите във Венеция, чиято дейност не е била подчинена на никакви формалности. Този вид управление се нуждае от силно действуващи пружини. Във Венеция винаги е била отворена една каменна кутия — за всякакви донесения; ще речеш, че това е зиналата паст на тиранията.