Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Пресилено би било да дирим „латинци и папищане“ между първите заселници в Бели Искър само въз основа на известната народна песен из тоя край, в която се оплаква съдбата на умряло „латинче“ или в често срещаното женско име Латинка, или в мъжкото име Мартин, запазило се доскоро като презиме и в близкото Маджаре, или накрай в русия среден тип и в светлите очи на белоискровци. Но не бива и да отхвърляме това предание, защото още в ранните години на Самоков, както твърди Христо Семерджиев, там е имало цяла колония от „латинци, папищанье, навярно саксонци“, които имали черква при Самоков, в горната чаршия, и друга при село Алино. Някои от тези „латинци“ са могли да се поселят и в Бели Искър.
Стигнем ли до преданието за поселването на Доспей махала и на роилата се от това село долна махала Симоновци, вече стъпваме на по-сигурна почва. Доскоро в ръцете на старци от Доспей и Доспей махала се намираха стари турски документи, ревниво пазени през вековете, които потвърждават общата собственост на двете села върху известни рилски пасбища и рътове. Веднъж дори доспейци замолили доспеймахленци да им заемат някои от тези документи във връзка с процес за общинска мера с друго село, ала доспеймахленци отказали да изпълнят молбата от страх да не би чрез документите да се разнищи дългата история на общите владения и да се накърнят установените им права върху голяма част от бившите имоти на доспейци. Родството си е родство, дорде не опре в сметката! Ала тъкмо общото владение на известни имоти обяснява защо доспеймахленци са плащали данъците си до 1848 година не отделно, както са постъпвали другите селца в Искровете, а чрез доспейци отвъд Лакатишка Рила. Това потвърждава легендата и показва, че Доспей махала е рожба на Доспей.
Същото важи и за двете части на Доспей махала. Някогашните симоновци, днес жители на долната от двете махали, имат родствени връзки предимно с горномахленци, пък и имотите им бяха в полето на Доспей махала. Не всички имоти, разбира се, защото на изток тяхната мера се простираше до Милчиница. Но много горномахленски родове имаха орници и ливади по рида Сухарево, отколе почти изцяло в притежание на долномахленци, а те на свой ред имаха доста ниви в полето между Юрушка река и Жупаница, гдето се ширеха горномахленци. Общите родови прякори и общите имоти говорят за общото потекло на горномахленци и симоновци, както гласи легендата.
Преданието за Говедаре — поселището на бившите манастирски говедари и доспеймахленски зетьове — също има известна историческа опора. В един манастирски документ от 1466 година се казва изрично, че обителта е била запустяла от много години. Пак към същото време се отнася и разказът на Владислав Граматик за тримата възобновители на манастира, братята Йоасаф, Давид и Теофан: „Те намериха всички сгради на обителта на преподобния порутени и напълно разрушени, с изключение само на църквата и кулата“. А тъкмо така гласи и легендата. Поселването на манастирските говедари в долината на Черни Искър ще е станало наскоро подир турското нашествие и дълго преди 1451 година, когато споменатите трима братя започват възстановяването на обителта.
Легендата за Мацакурово не се нуждае от потвърждение поради еднаквите имена на двете селца — майката и рожбата — оттатък и отсам Лакатишка Рила. „Между Баня и Сапарево на десния бряг (на Джерман) се намира село с чудното име Мацакурево“ — пише Иречек. До Освобождението Сапаревска баня се числяла към самоковската кааза, ала подир това преминала към Дупнишка околия. Но Мацакурово край Черни Искър продължавало да бъде в Самоковска околия. Честите недоразумения наложили промяна. И към 1885 г., както съобщава Христо Марков, един състав от Окръжната постоянна комисия в София пренаименувал селото рожба в Говедарци, отхвърляйки старото име и „поради съдържащата се в него заплаха за обществения морал“… Името Говедарци е било познато и отпреди, както ще видим по-нататък във връзка с различните превъплъщения на Мацакурово през турското владичество.
Остава легендата за Сръбско село или за днешната Мала Църква. Тя също има здрава историческа опора. Известно е, че през първата половина на XI век в Средец били заселени разбитите печенеги, заддунавски чергари от турски произход. Стотина години по-късно, или между 1143 и 1180 година, цар Мануил Комнен заселил в околността й пленници сърби, от които, както предполага Иречек, „водят потеклото си днешните Сръбско село и Сръбски Самоков в близката самоковска околия“. Бошко наистина е могъл да се пресели в Искровете нейде от Софийско, но легендата го представя като беглец от своя владетел и не като пленник. Той навярно е дошъл откъм запад.