Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Не! Той трябва да умре веднага. Няма нужда от измъчване. Смърт! Незабавна смърт на дръзкия осквернител на храма! Един удар с ножа и край! Ла вдигна ръка, замахна и се свлече безмълвно върху тялото на любимия човек.
Ръцете й в няма ласка се плъзгаха по него. Тя покри челото, очите, устните му с горещи целувки. Покри го с тялото си, сякаш го защитаваше от горчивата съдба, която сама му беше приготвила. С разтреперан глас го молеше за любов. Бурна, безумна страст завладя върховната жрица. В продължение на няколко часа тя не можеше да се овладее. Накрая сънят я надви. Тарзан, без да се тревожи за бъдещето си, спеше спокойно в прегръдките на Ла.
При първите проблясъци на зората той се събуди от песните на жреците. Отначало те пееха тихо, но постепенно тихите меки тонове прераснаха в диви кръвожадни ревове.
Ла също се разбуди. Прекрасната й ръка притискаше към себе си Тарзан. Усмивка се появи на лицето й и тя отвори очи. Когато погребалните песнопения достигнаха до съзнанието й, усмивката се смени с ужас. Очите й се разшириха и тя трескаво зашепна:
— Люби ме, Тарзане! Люби ме и ще бъдеш спасен!
Въжетата, с които бе вързан Тарзан, бяха спрели кръвообращението и му причиняваха болка. Със сърдито ръмжене той се възви и обърна гръб на Ла. Това беше отговорът му. Върховната жрица скочи на крака. Горещата червенина се смени със смъртна бледност. Изтича до входа на палатката.
— Жреци на Огнения бог! — извика тя. — Пригответе се за жертвоприношението!
Кривокраките изроди бързо влязоха в палатката. Те вдигнаха Тарзан, изнесоха го навън, като продължаваха своите отвратителни песнопения.
Зад тях вървеше Ла и се полюшваше в такт. Лицето й беше бледо от мъките на несподелената любов и от ужаса на предстоящия обред. Но Ла беше твърда в решението си. Онзи, който е презрял любовта й, ще получи възмездие върху разпалената клада заради оскърблението. Видя как положиха прекрасното тяло върху коравите клони. Видя как кривият, сгърбен върховен жрец се приближи към жертвеника с разпален факел и в очакване на разпоредбите й. Отвратителното му лице се разшири в зловеща усмивка, оголвайки дълги жълти зъби. Ръцете му бяха разположени като обредна чаша в очакване на топлата кръв на жертвата.
Ла се приближи с вдигнат нож. Лицето й беше обърнато към изгряващото слънце. Устните й шепнеха молитви към огненото божество на нейния народ. Върховният жрец я погледна въпросително. Факелът догаряше и огънят вече пареше пръстите му. Тарзан затвори очи и зачака. Той знаеше, че ще го боли. Смътно помнеше болката от предишни опарвания. Знаеше, че ще страда и че ще умре, но не се страхуваше. Смъртта не е събитие за този, който е израснал в джунглите. Тя дебне на всяка крачка, следва стъпките през деня, а нощем ляга до него. Човекът маймуна надали се замисляше какво го очаква след смъртта. Точно сега неговите мисли бяха заети с образа на красивите камъчета. Почувства, че Ла се надвеси над него, и отвори очи. Видя бледото й, измъчено лице и сълзите, които замрежваха погледа й.
— Тарзане — простена тя, — кажи ми, че ме обичаш, кажи ми, че ще дойдеш с мен в Опар, и аз ще те спася въпреки гнева на моя народ. Отговори ми!
Жената беше възтържествувала над жрицата. На олтара лежеше едничкото същество, което беше пробудило любов в девствената й гръд, а край нея стоеше див фанатик със зверско лице, готов при първата й заповед да запали кладата. Този изрод трябваше да стане неин съпруг, ако тя не намереше друг, по-малко отблъскващ. Ла трепна. Тя обичаше Тарзан безумно и страстно, но ако той и този път отхвърли любовта й, тя беше готова да даде заповед да се запали кладата. Дишайки тежко, тя се наведе още по-ниско.
— Да или не? — прошепна тя.
В далечината се чу слаб звук, който изпълни Тарзан с надежда за спасение. И той нададе остър, пронизителен вик, който накара върховната жрица да отстъпи няколко крачки назад. Нетърпеливият жрец мърмореше недоволно и местеше факлата от ръка в ръка.
— Отговаряй! — настояваше Ла. — Ще отговориш ли ти на любовта на Ла от Опар?!
Шумът, който привлече вниманието на Тарзан, приближи. Сега и другите го чуваха. А това беше острият рев на слон. Когато Ла се надвеси над него, за да прочете присъдата си в очите му, с изненада видя загриженост. Едва сега тя съобрази какво означаваше неговият неочакван вик. Тарзан викаше на помощ слона Тантор. Диво огънче пламна в очите на Ла.
— Ти отказваш на Ла? — извика тя. — Умри тогава! Палете! — късо заповяда тя.