Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Нищо. Ще се обидите ли, ако не довърша това ястие? Наистина, никак не съм гладна. Всичко е великолепно, но, повярвайте ми, не мога да поема и трохичка повече. Сега е ваш ред, мистър Фишер. Искам да зная всичко. Например защо казахте, че е възможно баща ми да е жив?
Той срещна горящия й от желание поглед и си помисли колко е красива, когато е развълнувана.
— Преди два месеца в немската преса се появи съобщение, че е бил забелязан в Париж. Тази информация бе направена най-напред от „Алгемайне Цайтунг“, а по-късно чрез „Асошийтед прес“ и от всички по-големи вестници в Европа. Моите клиенти са прочели тази новина и поискаха от мен да проуча достоверността й.
— Видели го в Париж? Невероятно! Та това означава, че Блек може да е прав!
— Вероятно. Новината звучи убедително. Трябва да се разследва. В края на краищата тъкмо за това ми плащат.
— Кой твърди, че го е видял в Париж? И кой ви възложи това разследване?
В чантата на Фишер имаше фотокопие на изрезката от вестника. Съобщението било направено от една французойка, която настоявала, че го разпознала — знаела го лично отдавна.
— Някой е съобщил, че го познава още от времето на окупацията на Франция и сега го видял да се разхожда по улиците на Париж. Опитали се да го заловят, но той изчезнал сред тълпата. Що се отнася до втория ви въпрос, не мога да ви дам отговор, без да имам позволението на клиентите си. — Той се опита да си представи как принцесата би го дала.
Беше обещал до един месец да се върне в Мюнхен и да докладва лично за хода на проучванията. Искаше му се да види лицето на по-младия син, когато представи новите обстоятелства. Защо, по дяволите, той беше така настойчив в искането си Фишер да изостави цялата работа? Защо, от друга страна, по-старият от братята, който бе прекият наследник и глава на рода, не бе отронил нито дума по време на срещата, а само пристъпваше от крак на крак и се държеше за облегалката на софата, сякаш се боеше да не падне? В Бон Фишер бе твърде зает, зададе много въпроси, за да се ориентира. Сега същите въпроси му поставяше Пола. Чувствуваше се неудобно да ги заобикаля, но както бе отговорил на усмихващия се млад брат, който настояваше да бъде измамена майка му, в неговата работа честното отношение към клиента беше най-важният принцип. Почтеност в професията преди всичко.
— Мистър Фишер, вие знаете много подробности за моя баща. Ще бъдете ли така добър да ме запознаете с тях? Ще ви бъда много благодарна.
— Искате ли нещо друго? — Фишер помаха към келнера.
— Не, благодаря. Само кафе.
— Две турски кафета. — И Фишер се обърна към нея: — Когато настоявате за всичко, предполагам, че нямате предвид цялата история от самото начало, нали? Ще ми се да вярвам, че поне с това сте запозната. Интересува ви къде е бил убит, защо изобщо това се е случило, така ли?
Тя имаше желание да чуе всичко от начало до край, но срамът я спираше — срам от факта, че не знае нищо за баща си. Чувствуваше се като изоставено дете. Все повече и повече обвиняваше майка си за нейната проклета затвореност, чрез която я бе изолирала. Джеймс винаги бе твърдял, че е много затворена и дезориентираната. Той обичаше да я характеризира с дълги, звучащи като медицински термини думи и тези описания винаги я бяха вбесявали. Но ако имаше нещо вярно в казаното от него, знаеше кого трябва да вини за това.
— Само края — отговори тя. — Къде и как се е случило?
— Станало е в едно село около Краков по време на последното немско отстъпление през 1944. Позволете ми да ви запаля цигарата. Пушите като комин, мисис Стенли. Не знаете ли, че е вредно? Та главната квартира на баща ви е била в това село. Името му е така трудно, та не мога дори да го започна, но баща ви заедно с щаба си и нашия приятел Шварц, или Блек, са били там, настанени в полицейския участък, някаква тухлена постройка. Тези полски селца са твърде малки и примитивни. Повечето от тях са били окупирани и са преживели още началното немско настъпление, така че мога да си представя в какво състояние са били тогава. Руските войски гонели немците, както се гонят дяволите от ада, и сраженията никак не са приличали на детска игра. И ето че на 23.XI.1944 започва масирана руска канонада по земя и въздух върху тази област. Къщата, където е живеел баща ви, била улучена от пряко попадение и всички в нея загинали. Бил е намерен труп, носещ военните отличителни знаци на баща ви, но не е било възможно да се осъществи друга идентификация. Няколкото души, останали живи след битката, се заклели, че в същото време генералът е провеждал съвещание със своя щаб в тази къща. Никой не е излязъл жив оттам. Останките от убитите били погребани на самото място. Майка ви вероятно е била своевременно известена за смъртта му. Не мога да разбера защо не ви е разказала всичко това.