![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Това сестра ти ли е? — попита Ригън, сочейки с пръст образа й.
— Да — погледнах го. — Къде е било заснето това?
— Катскилс8 — отвърна. — Градът се казва…
— Монтег — довърших вместо него.
Тикнър и Ригън се спогледаха.
— Откъде знаеш?
Но аз вече бях тръгнал към вратата.
— Знам къде е.
ГЛАВА 7
Дядо ми обичаше лова. Винаги съм намирал това за странно, тъй като имаше нежна и блага душа. Избягваше да разговаря за своята страст. Над камината му нямаше окачени глави на сърни. Не държеше трофейни портрети, рога на елени и тем подобни, по които ловджиите си падат. Не ловуваше с приятели и роднини. За дядо ми ловът беше самотно занимание, което нито обясняваше, нито защитаваше, нито споделяше с другите.
През 1956 година дядо закупи малка хижичка в ловните гори на Монтег, Ню Йорк. Цената й, поне както ми казаха, беше под три хиляди долара. И в днешно време не вярвам да дадат за нея повече. Вътре имаше само една спалня. Видът й беше по селски груб, но без чара, влаган в това понятие. Беше почти невъзможно да бъде открита — черният път свършваше на двеста метра от хижата. Останалата част от пътя се препъваш по пътека, осеяна с дървесни коренища.
Когато той почина преди четири години, баба ми наследи хижата. Поне така предполагам. Всъщност никой не се сещаше често за нея. Дядо и баба се бяха оттеглили във Флорида почти десетилетие преди това. В момента баба се гърчеше в безнадеждна схватка с Алцхаймер. Старата хижа, предполагам, беше част от нейния имот. Навярно бе затънала в неплатени данъци и всякакви други сметки.
Когато бяхме деца, сестра ми и аз прекарвахме всяко лято по един уикенд в хижата на дядо и баба. Аз не я обичах.
За мен природата е скука, нарушавана от време на време от ухапвания на комари. Вечер си лягахме твърде рано в прекалена тъмнина. През деня дълбоката тишина се нарушаваше от очарователния ехтеж на изстрели с ловна пушка. По-голямата част от времето прекарвахме в разходки, които и до ден-днешен намирам за досадни. Една година майка сложи в багажа ми само камуфлажни дрехи. Цели два дни треперих някой ловджия да не ме сбърка със сърна.
От своя страна, Стейси намираше утеха там. Още от съвсем малка тя като че ли се наслаждаваше на бягството от градския лабиринт на нашето предградие, от училището и извънучебните занимания в спортни отбори, както и от популярността. Скиташе се часове наред. Събираше листа от дърветата и колекционираше гъсеници в един буркан. Обичаше да тътри краката си в килим от опадали борови игли.
Разказах на Тикнър и Ригън за хижата, докато се носехме с пълна скорост по шосе № 87. Тикнър се свърза по радиостанцията с полицейското управление в Монтег. Все още помнех как да открия хижата, но се затруднявах с описанието. Направих всичко по силите си. Ригън не отлепяше крак от педала на газта. Беше четири и половина сутринта. Нямаше движение и не се налагаше включване на сирената. Стигнахме изход № 16 по нюйоркската магистрала и префучахме покрай Удбъри Комън Аутлет Сентър.
Горите вече се мержелееха. Наближавахме. Казах му накъде да завие. Колата се катереше и спускаше по пътища, които не се бяха променили и на йота през последните три десетилетия.
След петнайсет минути бяхме там.
Стейси.
Сестра ми никога не е била особено привлекателна. Навярно това беше част от проблема й. Да, звучи като пълна глупост. И наистина е глупаво. Но все пак ви излагам фактите. Никой не канеше Стейси на забави, организирани от колежа. Не й се обаждаха момчета. Имаше малко приятели. Разбира се, има много подрастващи с подобни проблеми. Следпубертетната възраст е като война и никой не излиза от нея невредим. Освен това болестта на татко беше огромно бреме за всички ни. Но това не обясняваше нещата.
В последна сметка, след всички мои теории и психоанализи, след пресяване на травмите от детството й, считам, че онова, което не беше наред със сестра ми, имаше по-дълбок характер. В мозъка й имаше някакъв вид химически дисбаланс. Твърде голям приток на едно съединение тук и недостатък на друго съединение там. Не разпознахме навреме предупредителните сигнали. Стейси изживяваше депресия в ера, когато подобно поведение се приема за темерутски характер. А може би аз все пак използвам тези завързани обяснения, за да оправдая собственото си равнодушие към нея. Стейси беше просто по-малката ми сестра особнячка. Аз си имах собствени проблеми, прощавайте, бях изпълнен с тинейджърски егоизъм — наистина изчерпателно описание, ако не възразявате.
Тъй или иначе, без значение какъв бе произходът на нещастието на сестра ми — физиологичен, психологически или луксозна комбинация от двете, — саморазрушителното й пътуване беше приключило.
8
Планинска верига в североизточната част на щата Ню Йорк, курортно място. — Б.пр.