Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Една вечер срещу чистото небе се появи неясното очертание на извисяващи се скали под формата на конска подкова. Това бяха планините на Мур — на много мили разстояние, но все пак планините на Мур, които съзряхме най-после. На следната утрин започнахме да се спускаме през гориста местност към широка река, навярно приток на Нил, въпреки че по този въпрос нямам сигурна информация. Три дни по-късно стигнахме до бреговете на тази река, следвайки някакъв стар път, като прекарвахме разкошно по целия маршрут, понеже имаше много дивеч, а изобилие ядяха до пръсване. Явно, че бяхме пристигнали навреме, защото планините на Мур бяха скрити от облаци и можехме да видим, че валеше в равнините помежду ни. Дъждовният сезон бе настъпил и ако бяхме закъснели само една седмица, може би щеше да е невъзможно да пресечем пълноводната река. Сега преминахме без трудности през древния брод, като водата не се издигаше над колената на камилите ни.
На отвъдния бряг се посъветвахме, защото сега бяхме навлезли в територията на Фунг и бяхме лице в лице с истинските опасности на пътешествието ни. На около петдесет мили се издигаше крепостта на Мур, но, както обясних на другарите си, въпросът беше как да преминем в безопасност тези петдесет мили. Шадрах бе призован на нашето съвещание и по моя молба изложи фактите.
Отвъд, осведоми ни той, се издига непревземаемото планинско жилище на абати, обаче цялата тази огромна равнина, включена в дъгата на реката, която нарече Ебур, е обитавана от дивото племе Фунг, чийто бойци можеше да се наброят на десетки хиляди и чийто главен град Хармак е построен до каменната скулптура на идола им, също наричан Хармак…
— Хармак… това е Хармахис, богът на зората. Вашите Фунг са имали нещо общо с древните египтяни или и двата народа произлизат от общо потекло — прекъсна го Хигс авторитетно.
— Сигурно, стари приятелю — отговори Орм. — Мисля, че ни каза това преди в Лондон. Но ние ще се занимаем с археологията по-късно, ако оживеем да го сторим. Нека Шадрах продължи своя разказ.
Този град, който имаше почти петдесет хиляди жители, продължи Шадрах, командуваше входа на прохода или пролома, през който трябваше да се доближим до Мур. Вероятно е бил първоначално изграден там за същата цел.
Орм запита, нямаше ли друг път към твърдината; както той разбрал, посланичеството отпътувало, като го спуснали в една пропаст. Шадрах отговори, че това бе вярно, но макар камилите и товарите им да били спуснати по това стръмно място, поради конфигурацията на надвисналите скали щеше да бъде абсолютно невъзможно да ги издигнат, с каквито и да е макари и въжета да разполагаха абати.
Той запита отново, дали нямаше някакъв околен път, дали този кръг от планини няма задна врата. Шадрах отговори, че има такава откъм север, на около седем дни на път. Само че в този сезон на годината тя не може да се достигне, понеже отвъд планините на Мур има голямо езеро, от което изтича реката Ебур в два ръкава, обграждащи цялата равнина на фунг. До това време езерото още е препълнено от дъждовете, падащи по хълмовете на Северна Африка, и пространството между него и областта на Мур ще представлява непроходимо блато. Все още незадоволен, Орм запита, дали ако изоставехме камилите, не бихме могли да се изкачим по пропастта, по която бе слязло посланичеството. Отговорът, потвърден и от мен, бе, че ако приближаването ни се разбереше и ни дадат помощ отгоре, би могло да стане възможно, при условие, че захвърлехме товарите.
— Като се видят товарите и с оглед на целта, за която сме ги докарали дотук, това е изключено — каза Орм. — Следователно кажете ни веднага, Шадрах, как ще си пробием път през фунг до Мур?
— Само по един начин, о, син на Орм, ако по волята Божия го извършим въобще: като се крием през деня и пътуваме през нощта. Съобразно обичая им през този сезон, утре, след залез, фунг провеждат големия си пролетен обред в града на Хармак и призори отиват горе да правят жертвоприношение на своя идол. Но след залез ядат, пият и се веселят, а после им е навик да прибират постовете си, за да участват и те във фестивала. По тази причина аз съгласувах нашия поход така, че да пристигнем през нощта на това пиршество, което познавам по големината на луната. В тъмнината тогава може бе ще успеем да се промъкнем покрай Хармак и при първите утринни лъчи да се намерим при началото на пътя, водещ за Мур. Освен това аз ще дам знак на моя народ абати, че пристигаме, така че да могат да бъдат под ръка за помощ, ако стане нужда.