Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— За четирите дни, които прекарах в карцера, ми дадоха няколко корички хляб и ведро застояла вода… — Тя се олюля замаяно в нов прилив на слабост. Усещаше как и последните й сили се изцеждат от нея. Но когато Гейдж я улови за лакътя, за да й помогне, Шимейн рязко се дръпна назад, отблъсна немощно ръката му и се насили да се задържи права сама. — Всъщност, сър… — Тя преглътна, за да потисне поредната вълна на гадене и с усилие продължи: — Толкова съм изгладняла… Мисля, че ще припадна.
Господарят й незабавно повика с ръка един минаващ продавач на закуски и след като купи от него няколко пшеничени питки, предложи една на слугинята си.
— Вероятно това ще помогне.
Шимейн я пое нетърпеливо, разчупи я и започна да тъпче парчетата в устата си толкова лакомо, че едва не се задави. Съзнаваше, че така демонстрира пълна липса на обноски и от срам не смееше да вдигне поглед към мъжа, чиято висока, широкоплещеста фигура я закриваше от любопитните погледи на минувачите по оживената градска улица. Чак когато преглътна и последните трохи, тя пое дълбоко дъх и нерешително срещна съсредоточения му поглед.
— Имах значително по-голям късмет от някои затворници, сър. Те умряха от недояждане. Общо тридесет и един човека, за да бъда точна.
Гейдж си спомни тлъстите фигури на капитан Фич и на жена му. Мисълта, че са се наслаждавали на обилни трапези, докато жертвите им са умирали от глад, го изпълни с гняв.
— Слушал съм много за лишенията, на които са подложени осъдените на кораби като „Гордостта на Лондон“ — каза той. — Аз самият пристигнах тук на борда на един търговски кораб преди няколко години и може да се каже, че в сравнение с повечето хора, прекосили океана, за да се заселят по тези земи, съм пътувал в истински лукс.
В този момент червата на Шимейн изкъркориха и тя смутено скръсти ръце на корема си.
— Благодарна съм, че съм жива, сър, защото от време навреме наистина се съмнявах, че ще оцелея.
Гейдж й подаде още една питка и търпеливо я изчака да погълне и нея — нещо, което този път тя съумя да стори с повече достойнство. Когато ги изяде всичките, изпита жажда. Новият й господар изглежда четеше мислите й, защото веднага отиде при един възрастен продавач и й донесе чаша ябълково вино.
Сега, след като гладът и жаждата й бяха задоволени, Шимейн успя да обърне внимание и на онова, което става наоколо и да забележи, че двамата с господаря й се радват на вниманието на почти всички минувачи. Някои от жителите на града се бяха спрели насред улицата и ги зяпаха с нескрито любопитство. Неколцина очевидно бяха по-предпазливи, защото се опитваха да го прикрият, но останалите най-безцеремонно бяха пристъпили напред, за да виждат по-добре. Малка групичка британски войници, застанали недалеч от тях, се бяха вторачили в нея и оживено коментираха нещо, като се заливаха от смях.
Не беше трудно да си представи какво си мислят и говорят хората. Боса, с развети от силния вятър дрипави поли и рошави коси, тя сигурно изглеждаше като обезумяла вещица. Забеляза обаче, че погледите на зяпачите веднага се отместваха към господаря й, очевидно за да видят що за човек е нейният придружител. И в момента, в който разпознаеха Гейдж Торнтън, на лицата им неизменно се изписваше удивление, както и желание да се скрият час по-скоро, преди да са попаднали под суровия му взор — също като онези двойки, които преди малко бяха побързали да се качат на „Гордостта на Лондон“.
Гейдж кимна за поздрав на няколко познати мъже, но те припряно извърнаха очи, сякаш смутени, че ги е хванал да любопитстват, и отминаха забързано. Нямаше представа с какво може да е предизвикал подобна реакция, докато не спря поглед върху Шимейн. Да, не биваше да се изненадва от начина, по който я гледаха мъжете. Трябваше да са слепи, за да не забележат необикновената красота на момичето, въпреки мръсотията. Подобно на починалата му съпруга, тя имаше фини кости, но дотук приликата свършваше. В сравнение с Виктория, Шимейн беше с по-светла кожа, малко по-ниска и въобще по-дребна, освен това бюстът й беше доста по-едър от този, с който бе надарена съпругата му.
— Шимейн О’Хърн — промърмори замислено той. Но разбра, че го е произнесъл гласно едва когато тя вдигна въпросително поглед към него.
— Сър?
Като не можа да измисли правдоподобно обяснение на това, че я гледа толкова съсредоточено, Гейдж се върна към по-раншната си догадка.
— Ирландка си, нали?
В смарагдовите й очи проблесна внезапно негодувание. Значи така! помисли си горчиво Шимейн. Гейдж Торнтън ще се окаже като всички останали англичани, които ненавиждат ирландците! Тя гордо вирна брадичка и отговори подчертано твърдо: