Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Не я насърчавай — предупреди го сериозно Памела, — влюбена е в теб.
Люсиен отхапа парче сладкиш.
— Наистина ли? — попита с пълна уста.
— Много добре знаеш, че е. Ще ти изрежа сърцето, ако си позволиш с нея някоя от твоите малки игрички.
— Боже милостиви, толкова рано сутрин и вече толкова агресивна — престорено се учуди той. — Сиби е сладко, очарователно детенце. Аз не посягам към такава невинност. Подобни неща върша само с жени от твоята порода, скъпа.
Тя беше прекалено уморена, за да се впуска в нови словесни двубои с него, затова му каза да си върви.
— По-добре ще е да не рискуваш, като ми позволиш да те обръсна. Пръстите ми станаха изведнъж много неспокойни, а ти не би искал да посрещнеш годеницата си с прерязан гръклян, нали? Върви да си получиш заслужените упреци от лорд Манинг — добави тя язвително, — след което се погрижи за провинциалната си невинност. Направи я щастлива и се харесай на нейните родители, а когато всичко това ти омръзне, се върни при мен. Желая ти хубава сватба, скъпи. И внимавай да не се задавиш със свещената си клетва. — И тя си наля чаша кафе.
Люсиен се поклони леко.
— Сърдечно ви благодаря, лейди Холинг. — После посегна покрай нея към скицника и откъсна горния лист. Накъса рисунката на малки парченца и ги хвърли във въздуха. Когато те взеха да падат около любовницата му, която го гледаше с присвити очи, той добави: — Не ме взимай отново за модел, Памела. Знаеш, че не обичам. — После си взе шапката. — Довиждане, скъпа. Можеш да ме очакваш отново тук две или три седмици след сватбата. Тогава ще съм със сигурност в онова ужасно настроение, което ти най-много обичаш.
Щом той излезе, Памела отмести закуската, посегна към скицника и го запрелиства, докато стигна до скритата рисунка.
— Чудесно! — измърмори тя с въздишка на облекчение и взе молива, за да довърши онова, което Люсиен беше прекъснал, докато тялото му в нейното легло й беше все още пред очите.
Хемет отвори, преди Люсиен да успее да сложи ръка на чукчето на вратата и удостои графа с такъв поглед, сякаш той беше най-отвратителното създание на този свят.
— Добро утро, Хемет — поздрави Люсиен, сложи шапката си в протегнатата ръка на иконома и се озърна около стария човек из антрето. — Да де, зная как изглеждам, тъй че престани да правиш физиономии. Лорд Манинг вече буден ли е?
— От близо три часа, милорд — отговори сдържано Хемет и отстъпи назад, за да пусне виконт Калън в елегантния хол.
Люсиен потисна въздишка.
— Разбирам. Искам само да се кача горе да се пооправя.
Хемет затвори тихо вратата и изсумтя така, че да се чуе.
— Графът настоя изрично, милорд, веднага щом се върнете, да ви изпратя при него.
Люсиен не можа да се сдържи и изпъшка.
— Е да — отбеляза сухо Хемет. — Мосю Делард беше много нещастен, и не за пръв път, защото и тази заран не бяхте тук, за да оцените неговите палачинки.
— Божичко!
— Точно така беше! — каза Хемет и тръгна към салона за закуска, а Люсиен колебливо го последва. — За трети път тази седмица не му стават палачинките. Направо ги залепи за източната стена на кухнята и сега към печката сочи голямо петно. Госпожа Паркс съобщи, че напуска и вече си е събрала багажа. Половината прислуга искаше да я последва. Мисля, че този път трябва да се извините на колене.
— По дяволите! — Люсиен си избърса ръцете в ризата и съжали, че Памела не го обръсна. Чичо му щеше, може би, да предпочете чисто лице с прерязан гръклян вместо онова, което щеше да види сега.
Хемет отвори вратата към салона за закуска и обяви с най-отегчения си глас:
— Виконт Калън, милорд.
Седнал в горния край на масата, лорд Манинг изобщо не се обърна.
— А, най-сетне. Влез, Люсиен. Чакахме те.
Люсиен. Беше винаги лош признак, когато чичо му се обръщаше към него с пълното му име.
— Добро утро, Роби — подхвана той с непринуден тон и пристъпи напред, а Хемет излезе от салона и затвори вратата след себе си. — Чудесна сутрин. — Той спря, защото един в сравнение с него много спретнат лорд Рексли му се усмихна над пълна с палачинки чиния. — Джак! — възкликна малко учуден Люсиен. — Добро утро. Съжалявам, че снощи изчезнах толкова бързо от „Мейдрю“. Вие с Улф оправихте ли се? Никак не ми се искаше да ви оставя в капана.
— Не се тревожи — успокои го Джак. — Лесно се отървахме. Онази малка приятелка на Улф притежава най-изненадващия десен прав и пламенен темперамент. Един от полицаите направи грешката да я нарече проститутка и тя веднага му даде да разбере, че е французойка, а той прасе, след което му строши носа. Човекът пак имаше късмет, защото Улф успя да го отърве. Клетото момче стоеше като боксова круша и пресмяташе на висок глас колко струват причинените от нея щети, сякаш това можеше да спре някого да хвърля каквото му падне под ръка.